Радибош (Драмско)
Тази статия е за обезлюденото село в Гърция. За селото в България вижте Радибош.
Радибо̀ш или Радиго̀ж (на гръцки: Αετοράχη, Аеторахи, до 1927 година Ραδιμπός, Радибос[1][2][3]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Бук (Паранести) в област Източна Македония и Тракия.
| Радибош Αετοράχη | |
  Радибош  Радибош  Радибош | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 497 m |
География редактиране
Радибош се намира на югозападните склонове на планината Родопи и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Радишани, Ибишлер, Чатак, Явор, Карилово и Бахан.
История редактиране
Етимология редактиране
Според академик Иван Дуриданов етимологията на първоначалната форма Радибоужд (а) произхожда от личното име * Радибуд.[4] Според Йордан Заимов първоначалната форма е Радибужд.[5]
Според Йордан Н.Иванов името е свързано със старата славянска ономастика, личното име Радогост от по-старо Ардагаст, руското лично име Радогоща, личното име Радибуш < Радобужда в грамоти на Стефан Душан от 1342 и 1345 година. Сравними са същото селищно име Радибош в Радомирско и селищното име Радигоже в Костурско.[6]
В Османската империя редактиране
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Радибош (Радибошъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-мохамедани[7] в 120 къщи.[8]
В Гърция редактиране
След Междусъюзническата война в 1913 година Радибош попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Радибош (Ράδιμπος) живеят 445 души.[9] В 1923 година жителите на Радибош са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци.[10] През 1927 година името на селото е сменено от Радибос (Ραδιμπός) на Аеторахи (Αετοράχη).[2] През 1928 година в Радибош има заселени 13 гръцки семейства с 43 души – бежанци от Турция.[3] Селото е отново обезлюдено по време на Гражданската война в Гърция.[10]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 445[10] | 369[10] | 35[10] | 55[10] |
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 168.
- ↑ Заимов, Йордан. Български георгарфски имена с јь. Принос към славянския ономастичен атлас, София, 1973, стр. 146, 188.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 270.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 190. (на македонска литературна норма)