Радикалдемократическа партия в България

(пренасочване от Радикална партия)

Радикалдемократическата партия е българска политическа партия, съществувала през първата половина на XX век. Тя е възстановена през 1989 г. като една от малките партии в десницата.

Радикалдемократическа партия в България
Ръководител(и)Захари Петров
Основател(и)Найчо Цанов
Основана1906 г. / 1989 г.
СедалищеСофия
Член наКонституционен блок (1922 – 1923)
Демократически сговор (1923 – 1924)
Съюз на демократичните сили (1990 – 1996)
Обединени демократични сили (1996 – 2009)
Синята коалиция (2009 – 2013)
ИдеологияДемокрация
Либерализъм
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
0 / 17
Сайтrdp-bg.org

Радикалдемократическата партия се образува от група участници в Демократическата партия, оформила се около започналото да излиза през 1902 под редакцията на Тодор Влайков списание „Демократически преглед“. Около 1903 те се отделят от Демократическата партия, а самата Радикалдемократическа партия е основана през 1905. Сред активните участници в нея са Тодор Влайков, Найчо Цанов, Илия Георгов, Антон Страшимиров, Петко Тодоров.

Радикалдемократическата партия остава близка с демократите и неколкократно влиза в коалиции с тях. Водена от Стоян Костурков тя участва в следвоенните кабинети на Александър Малинов през 1918 г. През 1922 г. се включва, заедно с Демократическата партия, в коалицията Конституционен блок. След Деветоюнския преврат през 1923 г. част от Радикалдемократическата партия се присъединява към Демократическия сговор, а основното крило образува трайна опозиционна коалиция с демократите,[1] която по-късно прераства в Народния блок. През 1926 г. името на партията е променено на Радикална партия, а от 1931 г. тя участва в правителствата на Народния блок.

През 1934 г. Радикалната партия се разцепва, след като група нейни лидери, недоволни от ръководството на Стоян Костурков, избират за лидер Георги Генов. Малко по-късно, след Деветнадесетомайския преврат, партиите са забранени. Групата на Георги Генов продължава да функционира полулегално, както повечето партии, включвайки се в опозиционната Петорка,[2] а тази на Костурков постепенно прекратява дейността си.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. водачът на радикалите Георги Генов е съден от Народния съд и е изпратен в затвора.[3] Въпреки това през 1945 г. партията е възстановена под името Радикална партия (обединена).[3] Макар отделни групи радикали да преминават в опозиция, партията е част от правителствения Отечествен фронт до 6 март 1949 година, когато се саморазпуска и се влива в него.[3][4] По това време по данни на Държавна сигурност членовете на проправителствените и опозиционните организации на радикалите наброяват общо 3870 души.[4]

Радикалдемократическата партия е възстановена на 14 ноември 1989 г. и се включва в коалицията Съюз на демократичните сили (СДС).[5] Неин председател първоначално е Елка Константинова. Представители на партията се включват в правителството на Филип Димитров (1991 – 1992). От 1994 г. до 1996 г. Радикалдемократическата партия е член на Либералния интернационал.

През 1996 г. една група напуска партията и регистрира Свободна радикалдемократическа партия, която скоро прекратява своето съществуване.

Радикалдемократическата партия участва в политическия живот в страната в единодействие с другите десни партии – член е на Синята коалиция (2009 г.), на коалицията „СДС“ (2013 г.), участва във всички местни избори.

Участия в избори

редактиране

Парламентарни

редактиране
година избори гласове % резултат
1902 Народно събрание
6 / 189
1903 Народно събрание
0 / 169
1908 Народно събрание 8 041 1,7%
0 / 203
юни 1911 Велико Народно събрание 10 420 1,9%
0 / 414
септември 1911 Народно събрание 12 918 2,6%
0 / 212
1913 Народно събрание 24 007 4,5%
5 / 204
1914 Народно събрание 27 353 3,6%
5 / 245
1919 Народно събрание 33 861 5,3%
8 / 237
1920 Народно събрание 41 930 4,6%
8 / 232
април 1923* Народно събрание 166 909 15,8%
17 / 245
ноември 1923* Народно събрание 639 881 63,8%
200 / 247
1927 Народно събрание 29 637 2,6%
0 / 261
1931* Народно събрание 626 553 48,4%
151 / 273
1939 Народно събрание 18 939 0,9%
3 / 160
1945 Народно събрание
11 / 276
1946 Велико Народно събрание 8 868 0,2%
1 / 465
1990* Велико Народно събрание 2 217 799 36,2%
144 / 400
1991* Народно събрание 1 903 567 34,4%
110 / 240
1994* Народно събрание 1 254 465 24,1%
69 / 240
1997* Народно събрание 2 223 714 52,2%
137 / 240
2001* Народно събрание 830 337 18,1%
51 / 240
2005* Народно събрание 280 323 7,6%
20 / 240
2009* Народно събрание 285 662 6,7%
15 / 240
2013* Народно събрание 48 681 1,3%
0 / 240
април 2021* Народно събрание 75 926 2,3%
0 / 240

Участия в правителства

редактиране
Трето правителство на Александър Малинов (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) – коалиция с Демократическата партия
Четвърто правителство на Александър Малинов (17 октомври 1918 – 28 ноември 1918) – коалиция с Демократическата и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Първо правителство на Теодор Теодоров (28 ноември 1918 – 7 май 1919) – коалиция с Демократическата, Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Второ правителство на Теодор Теодоров (7 май 1919 – 6 октомври 1919) – коалиция с Прогресивнолибералната и Народната партия, БЗНС и БРСДП
Пето правителство на Александър Малинов (29 юни 1931 – 12 октомври 1931) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
Първо правителство на Никола Мушанов (12 октомври 1931 – 7 септември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
Второ правителство на Никола Мушанов (7 септември 1932 – 31 декември 1932) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Демократическата и Националлибералната партия
Трето правителство на Никола Мушанов (31 декември 1932 – 19 май 1934) – коалиция с БЗНС Врабча 1 и Радикалната и Националлибералната партия
Правителство на Филип Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992) – в състава на коалицията СДС

Видни дейци

редактиране

Източници

редактиране
  1. Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр. 5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
  3. а б в Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 18.
  4. а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 13.
  5. Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.

Външни препратки

редактиране