Радиовъглеродно датиране
Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоизотопно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи. Предложен е от Уилърд Либи през 1946 г., за което той е удостоен с Нобелова награда за химия в 1960 г.

Във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод 14, които са се съдържали в него, започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане. По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.
Пример
редактиранеВ руините на древен град са намерени дървени предмети, в които концентрацията на е четири пъти по-малка, отколкото в отрязано дърво. Да се определи възрастта на предметите. Периодът на полуразпад на е години.
- Решение: От закона за радиоактивното разпадане следва, че , т.е. . Следователно възрастта на предметите е години.[1]
Калибриране
редактиранеСравняването на датировки, получени чрез радиовъглеродно датиране, с тези чрез други методи показват систематично отклонение. Това довежда до разбирането, че макар и незначително, съотношението между изотопите се променя във времето, т.е. математическата зависимост не е права линия и за прецизни резултати е нужно да се отчита този факт.
За да се получи необходимата корекция, се използват точно датирани образци с други методи и се определя възрастта им с радиовъглеродно датиране. Първи извършва това Hans Suess през 1967.[2][3][4] Неговата калибровъчна крива показва два типа отклонения от правата линия: дългосрочно отклонение с период от около 9000 години и кратки отклонения, често наричани пикове („wiggles“), с период десетилетия. Не е ясен техният произход, но днес те са общопризнати и са известни като ефект на де Врис (de Vries effects) по името на холандския учен Hessel de Vries.[5]
Калибровъчната крива се използва, като определената лабораторно с радиовъглеродно датиране дата се отчете по вертикалната ѝ ос (абсцисата) и се прекара хоризонтална линия докато се пресече с калибровъчната крива. Това дава калибрираната дата. След 1998 г. се въвеждат стандартни калибровъчни криви, чрез които „въглеродната възраст“ се преобразува в календарна дата.
Последната (за сега) калибровка INTCAL13 е публикувана в 2013 г.[6]
Източници
редактиране- ↑ Физика и астрономия. Учебник за 10. клас за задължителна подготовка. Максим Максимов, Георгиос Христакудис, Булвест 2000, С., 2008, с. 78
- ↑ Bowman 1995, с. 16 – 20.
- ↑ Suess 1970.
- ↑ Aitken 1990, с. 66 – 67.
- ↑ Taylor & Bar-Yosef (2014), pp. 53 – 54.
- ↑ Reimer, Paula J. IntCal13 and Marine13 radiocarbon age calibration curves 0 – 50 000 years cal BP // Radiocarbon 55. 2013. DOI:10.2458/azu_js_rc.55.16947. с. 1869 – 1887.
Литература
редактиране- Aitken, M.J. Science-based Dating in Archaeology. London, Longman, 1990. ISBN 0-582-49309-9.
- Bowman, Sheridan. Radiocarbon Dating. London, British Museum Press, 1995, [1990]. ISBN 0-7141-2047-2.
- Suess, H.E. Bristlecone-pine calibration of the radiocarbon time-scale 5200 B.C. to the present // Radiocarbon Variations and Absolute Chronology. New York, John Wiley & Sons, 1970. с. 303 – 311.
- Taylor, R.E., Bar-Yosef, Ofer. Radiocarbon Dating. 2nd. Walnut Creek, California, Left Coast Press, 2014. ISBN 978-1-59874-590-0.
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Ярослав Кузьмин. Радиуглеродный метод датирования в археологии Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
- Higham, Thomas. Radiocarbon WEB-info. // 2002. Архивиран от оригинала на 2012-07-18. Посетен на 2 ноември 2017. (на английски)
- Walker, Mike. Quaternary Dating Methods. Chichester, John Wiley & Sons, 2005. ISBN 978-0-470-86927-7. Архивиран от оригинала на 2014-07-14. Посетен на 2014-07-26.