Радолѝово или Радулево (на гръцки: Ροδολίβος, Родоливос) е село в Република Гърция, център на дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 2552 жители.

Радолиово
Ροδολίβος
Радолиово в 1904 г.
Радолиово в 1904 г.
Гърция
40.9219° с. ш. 23.9731° и. д.
Радолиово
Централна Македония
40.9219° с. ш. 23.9731° и. д.
Радолиово
Сярско
40.9219° с. ш. 23.9731° и. д.
Радолиово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Амфиполи
Географска област Зъхна
Надм. височина 528 m
Население 2552 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна на северозападния склон на планината Кушница (Пангео), в подножието на хълма Свети Атанас.

ИсторияРедактиране

СредновековиеРедактиране

Археологическите проучвания на територията на днешното село свидетелстват за наличието на живот през римската и ранновизантийската епоха, но данни за селището и преди всичко за името му, няма. Селото се появява за първи път във византийски документи от XI век с името Радоливо, чийто славянски (български) произход е неоспорим. Името на селото се извежда от българското име Радослав – Радо, вероятно един от първите жители на селото или негов основател.[1] Според Йордан Н. Иванов името е от личното име *Радолюб с гръцко изписване Ραδολύβ с късна наставка -ово.[2]

През Средновековието Радолиово е българско манастирско селище. В извлечение от кадастъра на манастира Ивирон от 1098 година се споменават главите на семействата: Козма, син на Акинт, внук на Владислав, Лазар, син на Йоан Сундия Сиромах и прочее.[3] В два описа на същия манастир от 1316 и 1341 година се споменават български имена на жителите на селото Драган, Неда, Стан, Станул, Боил, Радка, Радил и други.[4]

Обликът на жителите на Радолиово е претърпял изменения в две посоки – от една страна, елинизация на българите чрез смесени бракове и културна асимилация, от друга – постепенно увеличаване на гръцкия елемент чрез приток отвън. Тази картина е отразена по безспорен начин в съхранените документи, които свидетелстват за продължителността на процеса и устойчивостта на българския етнически елемент.[5]

В Османската империяРедактиране

През XIX век Радолиово е голямо село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Църквата „Успение Богородично“ е трикорабна базилика от XIX век.[6]

Гръцка статистика от 1866 година показва Радоливос (Ροδολείβος) като село с 3750 жители гърци и 350 турци.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Радоливос като село с 400 гръцки и 82 турски къщи.[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Радоливос (Radolivos) живеят 360 гърци.[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Радулево (Radoulévo) е показано като село с 533 домакинства и 280 жители мюсюлмани и 1300 жители гърци.[10] Според Георги Стрезов към 1891 година Радоливос е гръцко село.[11] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Радолиово има 300 жители турци и 2500 жители гърци.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радоливос (Radolivos) има 3000 гърци.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радолиово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

В ГърцияРедактиране

 
Документ на българското кметство в Радульово от 18 септември 1941 г., удостоверяващ българския произход на Иван Тодоров Търпенов

През войната селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война е окупирано от България.

Данни от март 1918 година сочат 2688 жители в Радулево.[15] В 20-те години са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 93 бежански семейства и 386 души.[16]

Около 1920 – 1925 година в Радолиово е построена Зисидовата къща - къщата на големия търговец на тютюн Константинос Зисидис от Епир, която днес е седалище на дем Амфиполи.[17]

От 1941 до 1944 година по време на Втората световна война селото отново е анексирано от България.

ЛичностиРедактиране

Родени в Радолиово

БележкиРедактиране

  1. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 181.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 19.
  4. Иванов, Йордан Н. „Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония, том I Драмско, Сярско, Валовищко и Зиляховско“, София, БАН, 1982, стр.13.
  5. Божилов, Ив. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.39.
  6. Church of the Dormition in Rodolivos. // Corect. Посетен на 9 ноември 2014. Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.
  7. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240-241. (на руски)
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
  10. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146-147.
  11. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 3.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 182.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202-203. (на френски)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31 и 873.
  15. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  16. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  17. Αμφίπολη: Η ευρωπαϊκής τάσης νεοκλασσική οικία Ζησίδη - νυν δημαρχείο στο Ροδολίβος. // Neoclassical Architecture in Greece. Посетен на 19 ноември 2016.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.