Радомир (връх)

най-високият връх на Беласица
Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.

Радомир (до 29 юни 1942 година Калабак[1], на гръцки: Σιδερόπετρα, Καλαμπάκ[2]) е граничен връх в планината Беласица между България и Гърция. Радомир е висок 2029 m или 2030 m[2] и е най-високият връх на Беласица в България.

Радомир
Поглед към връх Радомир от североизток
Поглед към връх Радомир от североизток
41.3214° с. ш. 23.1206° и. д.
Местоположение на картата на България Област Благоевград
Общи данни
МестоположениеОбласт Благоевград, България;
дем Синтика, Гърция
Част отБеласица
Надм. височина2029 m
Радомир в Общомедия

Местоположение редактиране

Върхът отстои на 9 километра югозападно от Петрич. Издига се на главното планинско било, западно от връх Дебело бърдо и източно от връх Лозен. Има пирамидална форма с много стръмни западни и южни склонове. Изграден е от метаморфни скали. Почвите са планинско-ливадни и кафяви горски. Обрасъл е със субалпийска тревна растителност. По билото му минава държавната граница между България и Гърция. Върхът е маркиран с гранична пирамида № 24. От него се открива красива панорамна гледка към Бутковското езеро (Керкини), река Струма и цялото Сярско поле. На изток се вижда билото до връх Конгур, а на запад – Лозен, Тумба и други. На север се откроява цялата долина на река Струмешница с наредените по нея села и планината Огражден.

Име редактиране

До 1942 година той носи името Калабак, име все още използвано от местното население. Новото му име е дадено в чест на българския цар Гаврил Радомир.

Туризъм редактиране

Връх Радомир е включен в инициативата на БТС „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в хижите Конгур и Лопово.[3]

Маршрути редактиране

Основни изходни пунктове за изкачването му са град Петрич (6 часа), село Самуилово (5 часа) и хижите Лопово (2 часа), Конгур (3 часа) и Беласица (4,30 часа) на българска територия, както и село Мандраджик (6 часа) на гръцка територия.

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 179.
  2. а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 406. (на гръцки)
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 175.

Външни препратки редактиране