Радомир (дем Пела)

село в дем Пела, Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Радомир.

Ра̀домир[1] (на гръцки: Ασβεσταριά, Асвестария или Ασβεσταριό, Асвестарио, катаревуса: Ασβεσταρειόν, Асвестарион или Ασβεσταριόν, Асвестарион, до 1926 година Ραδομίρ, Радомир[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.

Радомир
Ασβεσταριά
— село —
Двете църкви в селото
Двете църкви в селото
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина310 m
Население4 души (2011 г.)

География редактиране

Селото се намира на 310 m надморска височина в южните склонове на Паяк (Пайко), на около 9 km северно от град Енидже Вардар (Яница).[3]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В началото на XX век Радомир е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Радомир (Radomir),[4] на картата на Кондоянис е отбелязано също като Радомир (Ραδομίρ), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Радомири (Ραδομίρη) е село с 35 християнски семейства.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Радомир брои 165 жители българи.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радомир (Radomir) има 360 българи екзархисти.[8]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев, през 1909 година Радомир има 48 български екзархийски къщи, които се черкуват в местната църква „Свети Спас“. По това време се открива българско училище.[9]

Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:

Радомир, 13 /III, 3 1/4 ч. от Корнишор. 48 български екзархийски къщи, свойщина. Черквата „Св. Спас“ е отворена. Тя стопани 7 погона нивя и 30 овци. За пръв път се отваря българско училище. Училището, частна къща под наем, е една стая 4Х4Х2 m големина с дюшеме, с огнище без таван и много тъмно.[10]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ραδομίρ) има 250 екзархисти.[5][11]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Къщата на забегналия Въндо Гьошев е разграбена, а жена му е пребита.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Радомир са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Радомир (Ραδομίρ) като село със 180 мъже и 149 жени.[5]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Радомир има 40 къщи славяни християни.[14]

В 1924 година по официални данни 64 българи се изселват в България, а на тяхно място са настанени 118 гърци бежанци. Ликвидирани са 30 имота на жители, преселили се в България.[5] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 43 бежански семейства и 137 жители бежанци.[15] В 1926 година е прекръстено на Асвестария.[16] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 566 души в 1940 година в селото 123 са бежанци, а останалите са местни.[3] Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949).[3] Според Тодор Симовски от 424 души в 1971 година местните жители са абсолютно мнозинство.[3] В началото на 70-те години местните жители заедно с тези на съседното Корнишор са изселени от властите в Ново Въдрища (Неос Милотопос), където са им изградени къщи.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 329[3] 291[3] 389[3] 566[3] 380[3] 432[3] 424[3] 4[3] 3[3] 35 4

Личности редактиране

Родени в Радомир
  •   Вангел Иванов Ташев (1921 – 1945), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[17]
  •   Тома Атанасов – Радомирски (1882 – ?), български революционер, четник на Ичко Димитров в 1912 година[18]

Бележки редактиране

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.306
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 78. (на македонска литературна норма)
  4. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  5. а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  9. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 84. Към 1909 година църквата притежава 7 погона земя и 30 овци.
  10. Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
  11. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  12. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 4.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 27
  18. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.