Уикипедия

Радосав Стоянович

Радосав Стоянович (на сръбски: Радосав Стојановић или Radosav Stojanović) е сръбски поет, автор на разкази, романист, лексиколог и публицист.

Радосав Стоянович
Радосав Стоянович
Радосав Стоянович
Роден1 ноември 1950 г. (73 г.)
Професияпоет, писател, журналист
НационалностСърбин
Жанрстихотворение, разказ, роман, пиеса
Радосав Стоянович в Общомедия

Биография редактиране

Радосав Стоянович е роден на 1 ноември 1950 г. в Паруновац, близо Крушевац. Той е израснал в Млачище в Църна Трава. Образование в Млачище, Църна Трава, Ниш и Прищина. Завършва сърбохърватски език и югославска литература в Университета в Прищина, където след това живее до натовските бомбардировки над Сърбия през 1999 година.

Преподавател е в гимназията „Иво Лола Рибар“ в Прищина, журналист, редактор и главен редактор (1990 - 1993) на дневния вестник „Единство“ и директор на Покраинския народен театър (1993 - 2004) в Прищина.[1]

Редовен колумнист и хроникьор е на „Литературни думи“ на Белград (1985 - 1988), председател на Дружеството на Литературно Косово и Метохия (1990-1992). Редактор е на списание „Стремежи“ и главен редактор на „Сръбски юг“ (2004 - 2006) в Ниш. Член на Асоциацията на писателите на Сърбия от 1985 г. и Асоциацията на журналистите на Сърбия от 1979 година. Пиесите му са провеждани в театри в Враня, Прищина и Печ.[2]

Публикуван е в антологии и сръбската поезия и разкази в страната и чужбина.[3] Негови произведения са преведени на чужди езици.[4]

Заточен е в Косово през юни 1999 година. Живее в Ниш.

Библиография редактиране

Поезия редактиране

  • Инословие (Инословље), Приштина, 1979.
  • Ръкописът чемерски (Рукопис чемески), Приштина, 1982.
  • Дяволско училище (Ђавоља школа), Београд, 1988.
  • Обратно към кладата, (Повратак на колац), Београд, 1990.
  • Котва (Сидро), Београд 1993.
  • Втренчено (Нетремице), Лепосавић, 2003, 2004.
  • Трепет, Врање, Косовска Митровица, 2007.
  • Поезия на последния възторг (Песме последњег заноса), избрани и нови стихотворения, Приштина – Београд, 2012.
  • Bequeathing/ Завещавайки, избрани и нови стихотворения за любовта, двуезично издание сръбски – английски, Мелбърн, Виктория, Австралия. 2014.
  • Ако имаше любов (Кад би љубави било), Костолац, 2015.
  • Песни на страшният ден, избрани и нови песни от Косовския завет (Песме судњег дана, изабране и нове песме Косовског завета), Београд 2019.
  • Въпреки това (Међутим), Ниш, 2020.
  • Има една дума (Има една дума), Београд, 2021.

Разкази редактиране

  • Смъртта на Харитон (Аритонова смрт), Приштина – Београд, 1984.
  • Апокрифни разкази (Апокрифне приче), Приштина, 1988.
  • Мъртъв пазач (Мртва стража), Београд, 1988, 1997.
  • Краят на света (Крај света), Београд, 1993.
  • Властелинът на спомените (Господар успомена), Београд, 1996.
  • Жива стена (Живи зид), Београд, 1996.
  • Молитва за дечанската икона (Молитва за дечанску икону), Ниш, 1998.
  • Свидетели на Христос (Христови сведоци), Београд, 2001.
  • Църнотравски разкази (Црнотравске приче), Ниш, 2002.
  • Власинската сватба (Власинска свадба), Београд, 2004.
  • Ухажори на Евридика (Еуридикини просиоци), 2007.
  • Написано в сънищата (Записано у сновима), Приштина – Београд, 2013.
  • Улавяне на страха (Хватање страха), Приштина – Београд, 2015.
  • Истории от кръста (Приче са крста), Приштина - Косовска Митровица, 2019.

Романи редактиране

  • Дива макара (Дивљи калем), Београд, 2002, второ издание, Враня, 2010.
  • Ангелус, Београд, 2004.
  • Лунният кораб (Месечева лађа), Београд 2005, второ допълнено издание, Ниш, 2020.
  • Три превземания на небето (Три хвата неба), Ниш, 2018.
  • Земните дни на Нада Кристина (Земаљски дни Наде Кристине), 2021.

Лексика редактиране

  • Църнотравският речник, САНУ - Институт за српски језик САНУ, Београд, 2010.

Пиеси редактиране

  • Мъртъв пазач (Мртва стража), 1993.
  • Кривово и други пиеси, (Кривово и друге драме), 2003.
  • Рухването на света на Великден, (Пропаст света на Велигдан) Teatron 107, 1999.
  • Сендвич, Сръбски юг, 5, 2006.
  • Сабор на Горешњак, Градина 37, 2010.

Допълнителна литература редактиране

  • Elsie, Robert (2004). Historical Dictionary of Kosova. Scarecrow Press. pp. 267. ISBN 978-0-8108-5309-6. Приступљено 29. 5. 2012.
  • Julie Mertus: Kosovo: how myths and truths started a war, Univerzitety of California Press. Berkeley / Los Angeles / London. 1999. pp. 119. i 348,
  • Cindi Tino-Sandoval: Yorba Linda, Columbia Univerzity Press. Neww York. 2005. pp. 530 – 531
  • Енциклопедија српског народа, Завод за уџбенике, Београд, 2008. pp. 1100,
  • Слободан Симоновић: Енциклопедија Крушевца и околине, Крушевац, 2011. pp. 430 – 431;
  • Енциклопедија Ниша, култура, Центар за научна истраживања САНУ и Универзитета у Нишу, Ниш, 2011. pp. 440–441;

Източници редактиране

  1. ↑ Енциклопедија српског народа, Завод за уџбенике, Београд, 2008. pp. 1100.
  2. ↑ Енциклопедија Ниша, култура, Центар за научна истраживања САНУ и Универзитета у Нишу, Ниш, 2011. pp. 440–441.
  3. ↑ Станиша Војиновић: Библиографија Радосава Стојановића, Власотиначки зборник, број 3, Власотинце, 2009. pp. 494 – 534.
  4. ↑ Слободан Симоновић: Енциклопедија Крушевца и околине, Крушевац, 2011. pp. 430 – 431.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Радосав_Стоянович&oldid=11794017“.