Радослав (севастократор)
Севастократор Радослав[1][2] е средновековен български аристократ от династията Смилец, севастократор през XIII – XIV век.
Радослав | |
севастократор | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | XIII век
|
Семейство | |
Династия | Смилец |
Биография
редактиранеТой е вторият по старшинство брат от тримата братя Смилец, Радослав и Войсил, които са известни в средновековната ни история с борбите и домогванията си за българския престол срещу династията на Тертеровци на границата между XIII-XIV век. Най-големият от братята, Смилец, успява да се възкачи на трона на българските царе от 1292 до 1298 г., след чиято смърт татарската хегемония се усилва дотолкова, че на престола се възкачва татаринът Чака. Братята Радослав и Войсил, които междувременно са се сродили с византийския двор, бягат във Византия и оттам с помощта на Палеолозите повеждат борба за възстановяване на правата си върху българския трон. През 1300 г. Чака е свален и обезглавен, а тронът е зает от Теодор Светослав.
Претенции за трона предявява и Радослав, който носи титлата „севастократор“ (т.е. втори след царя - тази титла е давана обичайно на престолонаследника). Той потегля с византийски и български войски за Търново, да заяви претенциите си, но е разбит, пленен и ослепен още в началото на похода си от Алдимир, чичото на Теодор Светослав. Родовите владения на братята са дадени на Алдимир, вероятно като награда за верността му. Повече нищо не е известно за по-нататъшната съдба на Радослав, но най-вероятно е той да умира в изгнание при брат си Войсил във Византия.
В популярната култура
редактиранеСевастократор Радослав е персонаж от романа на Иван Вазов ,,Светослав Тертер".
Източници
редактиране- ↑ Севастократор Радослав, Национален Военно Исторически Музей, Музеен вестник, бр. 2, ноември 2009, архив на оригинала от 16 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121016231609/http://www.militarymuseum.bg/Izdania/Vestnik/Vestnik_noemvri_2009/VoennaIstoria/text-3.html, посетен на 6 октомври 2012
- ↑ Константин Иречек, История на българите, Наука и изкуство, 1978, Глава XVIII. Граждански войни. Цар Константин Асен. Узурпаторът Ивайло. Татарско владичество, стр. 329, 330, 332, Глава XIX. Кумански тертериевци и бдински шишмановци стр. 333, Глава XXV. Старобългарски държавен и културен живот през XII—XV, Животът и характерът на народа. стр. 430, 455.