Радуйска седловина

седловина в България

Радуйската седловина е нископланински проход (седловина) в Западна България, между планините Люлин на югоизток и Вискяр на северозапад в Община Перник.[1]

Радуйска седловина
Радуйската седловина и с. Радуй, поглед от връх Висока могила на планината Вискяр
Радуйската седловина и с. Радуй, поглед от връх Висока могила на планината Вискяр
42.7222° с. ш. 23.0272° и. д.
Местоположение в България
Информация
ДържаваБългария
Типседловина
МестоположениеВискяр и Люлин
Височина842 m

Проходът е с дължина 4 km, а надморската височина на седловината е 842 m. Той свързва западната част на Софийската котловина при село Радуй на север с най-северната част на Пернишката котловина при село Расник на юг. Проходът започва в южния край на село Радуй на 826 m н.в., насочва се на юг и след 300 m достига до седловината на 842 m н.в. Оттук започва плавно спускане към Пернишката котловина и след 3,7 km в източния край на село Расник завършва на 825 m н.в.[1]

През седловината преминава общински път от село Расник за село Радуй.[1]

Успоредно на шосето преминава и участък от трасето на жп линията ПерникВолуяк, като под седловината е прокопан тунел с дължина 1,4 km.[1]

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране