Отваря главното меню

Радул Милков

български авиатор

Радул Михайлов Милков е български военен пилот (полковник) и китарист[1]. Той е един от първите организатори и командири на българската авиация. Заедно с летеца Продан Таракчиев на 16 октомври 1912 над Одрин извършват първия боен разузнавателен полет в Европа.

Радул Милков
български военен пилот

Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национален военен университет
Радул Милков в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 5 март 1883 г. в Пловдив. Син на свещеник. След завършване на военната гимназия е подпоручик в 36-ти пехотен козлодуйски полк и 8-а тунджанска пионерна дружина. Завършва Военното училище в София през 1906 г. Служил е в двадесет и първи пехотен полк, към техническата дружина и към въздухоплавателната дружина.[2] През 1912 г. завършва курс за пилоти в Германия. Участва в Балканската война като авиатор – пилот, поручик, началник на Първо аеропланно отделение, действащо при Одрин. Участва в Първата световна война като капитан, военен пилот, началник на Първо аеропланно отделение, действащо на Струмския фронт и по-късно като майор, началник на Аеропланната група. Уволнява се на 11 март 1920 г. като подполковник. Става активен член на управляващия БЗНС на Александър Стамболийски. На 9 юни 1923 г. е арестуван и затворен в Обществената безопасност. Той се съгласява да сътрудничи на превратаджиите. По решение на Военната лига през 1924 г. на Милков се устройва „бягство“ в Югославия и той е внедрен като агент в Задграничното представителство на БЗНС, в което заема отговорния пост секретар-касиер. По-късно предава архива на това представителство на българските власти. [3] След 1939 г. работи в самолетната фабрика „Капрони Български“ – Казанлък и издава списанието „Нашата авиация“. През 1948 г. е произведен полковник от ВВС на НРБ. Умира на 16 февруари 1962 г. в гр. София.

Първият боен полетРедактиране

 
Поручик Радул Милков на борда на Албатрос F-2, около 1912 г.

На 16 октомври 1912 г. Милков извършва заедно с наблюдателя Продан Таракчиев първия боен полет в историята на българската авиация, който по-късно предизвиква големи спорове. В дневника за бойните действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня:

„Полет на един апарат Албатрос до Одрин и обратно, пилотиран от поручик Милков с пасажер поручик Таракчиев. ... При кацането на апарата се счупи шасито“.

В спомените на двамата първи бойни летци, писани десетки години по-късно, се твърди необосновано, че това е първият боен полет в историята на световната авиация и че тогава е извършено първото бомбардиране. Тези неистини дълги години се възпроизвеждат в много публикации. Историческата истина, потвърдена от многобройни документи е, че първият боен полет на българската авиация, изпълнен на 16 октомври 1912 г. от Милков и Таракчиев, е разузнавателен. [4] Първото бомбардиране на противников обект от български самолет е извършено на 17 ноември 1912 г. от италианския доброволец Джовани Сабели (пилот) и майор Васил Златаров (наблюдател), командир на Въздухоплавателния парк, със самолет Блерио XI.

Самолетът е използван като бойно средство за първи път от италианците в Триполитанската война срещу Османската империя в Северна Африка. Първият боен разузнавателен полет е извършен на 23 октомври 1911 г. западно от Триполи от италианския капитан Карло Мария Пиаца със самолет „Блерио“, а първата бомбардировка е извършена на 1 ноември 1911 г. на турски военен лагер край Таджира от младши лейтенант Джулио Гавоти със самолет Етрих „Таубе“.

Самолетът, с който е извършен полетът на 16 октомври 1912 г., е бил „Албатрос F-2“. Това е модифицирана версия на френския двуплощник Фарман (затова буквата F) с гондола за екипажа и редови двигател Аргус вместо оригиналния ротационен двигател.

Морският нос Милков на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на Радул Милков[5].

Военни званияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ubc-bg.com
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 260.
  3. Митре Стаменов: Героят Радул Милков задига архива на БЗНС и погребва себе си като мит. В. „Труд“, 11 януари 1993, с.4.
  4. Стефан Семерджиев: Българският авиационен принос – докога спекулации? Бойното кръщение на самолета. Вестник ВВС, бр.5 – 6, март-април 1997, с.4
  5. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Milkov Point

ЛитератураРедактиране

  • Миланов, Йордан, Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част първа. Изд-во „Св. Георги Победоносец“, София 1995, с. 29 – 32, 37 – 38