Раду V Афумати
Раду V Афумати (на румънски: Radu de la Afumați) е княз на Влашко четири пъти – от декември 1522 до април 1523, от януари до юни 1524, от септември 1524 до април 1525 и от август 1525 до януари 1529 г.
| Раду V Афумати | |
| княз на Влашко | |
 Надгробната плоча на Раду Афумати | |
| Роден |
не по-късно от 1508 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Манастир в Куртя де Арджеш, Румъния |
| Управление | |
| Период | декември 1522 – април 1523; януари – юни 1524; септември 1524 – април 1525; август 1525 – януари 1529 |
| Семейство | |
| Баща | Раду IV Велики |
| Братя/сестри | Раду VII Паисий Раду VI Бадика Влад VIII Винтила Мирчо V Чобан |
| Деца | Раду VIII Илие Хайдеул |
| Раду V Афумати в Общомедия | |
Прозвището му Афумати е свързано с факта, че притежава земи в Афумати (в Илфов), наследени от дядо му княз Влад IV Монах.[1] За да бъде отличаван от съименниците му, особено от баща му и двамата му братя, които също носят името Раду, той е наричан и Раду Вода Младия (на румънски „Radu-Vodă cel Tânăr“), а след смъртта му – и Раду Смелия (на румънски „Radu cel Viteaz“) (в документ от 4 юни 1588 г.)[2] като признание за заслугите му при отблъскването на османците. Самият Раду се подписва като „Раду Вода“ или „Йоан Радул, велик войвода“.
Управление редактиране
Раду Афумати побеждава неколкократно османските войски между 1522 и 1525 г. като още в началото на управлението си разбива силите на никополския паша Мехмед бей Михалоглу, който също е претендент за влашкия трон. На надгробната му плоча са отбелязани 20 негови битки.[3]
В края на 1528 г. група боляри се надигат срещу Раду и той е принуден да бяга, за да търси подкрепа при рода Крайовеску. Заловен е в църквата на малката крепост Четацуя (Cetăţuia) близо до Ръмнику Вълча и на 2 януари 1529 г. е обезглавен заедно със сина си Влад. Отрязаните глави на двамата са изпратени на султана в Константинопол, а телата им са погребани в манастира в Куртя де Арджеш на 4 януари.
Семейство редактиране
Раду Афумати има два брака.[4] Първата му съпруга, Войка, която умира през 1525 г., е дъщеря на болярина Влайку. От този брак се раждат три деца – Влад (убит с баща си през 1529 г.), Ана (или Анка) и Някша.[5]
На 21 януари 1526 г. Раду се жени за Роксандра, дъщерята на Нягое I Басараб. Тя му ражда син Раду VIII Илие Хайдеул. Три години след брака им Роксандра остава вдовица и впоследствие е омъжена за неговия брат Раду VII Паисий.[6]
Източници редактиране
- ↑ Radu V de la Afumați, enciclopediaromaniei.ro
- ↑ Radu V de la Afumați, enciclopediaromaniei.ro
- ↑ Popescu, Petru Demetru (1969). Radu de la Afumați. Domn al Țării Românești. Editura Enciclopedică Română, București.
- ↑ Dr Radu-Ștefan Vergatti « Le règne de Radu le Grand » p. 162 note n°7, Simpozionul International Cartea. Romania. Europa, 20/23 septembre 2008
- ↑ Popescu, Petru Demetru (1969). Radu de la Afumați. Domn al Țării Românești. Editura Enciclopedică Română, București.
- ↑ Radu V de la Afumați, enciclopediaromaniei.ro