Радюва планина
Радюва планина е планински рид в централната част на Западните Родопи, северно разклонение на Переликско-Преспанския дял, на територията на области Смолян и Пловдив.[1]
| Радюва планина | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Смолян, област Пловдив) |
| Част от | Родопи (Западни Родопи) |
| Най-висок връх | Тузлата |
| Надм. височина | 1891,0 m |
Ридът представлява северно разклонение на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, отклоняващ се от него източно от седловината Рожен. Простира се от юг на север на 24 км, а ширината му е 7 – 8 км. На изток долината на Джурковска река (ляв приток на Юговска река) го отделя от рида Манастирище, а на запад и север долината на Чепеларска река – от рида Чернатица и североизточното му разклонение Белочерковски рид. На североизток каньоновидната долина на Юговска река го отделя от ридовете Крушевска планина, Градище (Кръстова гора) и Добростан.[1]
Има широко и заравнено било, заето с планински пасища и разположено на височина 1500 – 1800 м. Запданият склон е по-дълъг и дълбоко набразден от десните притоци на Чепеларска река, а източният е по-тесен и стръмен към дълбоката каньоновидна долина на Юговска река. Изграден е от гнайси и мрамори, силно окарстени и множество карствови форми. Има находища на оловно-сребърни руди. Развито горско стопанство и рудодобив.[1]
В централната част на рида е разположена хижа „Пашалийца“, а в най-южната му част Националната астрономическа обсерватория – Рожен.[1]
По склоновете и подножията на рида са разположени два града Лъки и Чепеларе и 10 села: Богутево, Джурково, Дряново, Здравец, Лилеково, Нареченски бани, Острица, Павелско, Проглед и Югово.[1]
По цялото му източно подножие, по долината на Юговска река и притока ѝ Джурковска река, на протежение от 42,3 км преминава целият участък на третокласен път № 861 от Държавната пътна мрежа Юговска ханче – Лъки – седловината Рожен.[1]
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 400.