Разложко-чепинска къща
Разложката къща, среща се и като Пиринска къща, е архитектурен тип традиционна възрожденска къща. Разпространен е в Разложката котловина и по склоновете на Пирин, Рила и Родопите.[1]
Къща редактиране
Представлява масивна каменна постройка с много стаи. Във всяка от тях има камина. По цялата южна фасада има широк чардак, а върху стопанските постройки често се прави тераса. Приземието е високо с видима каменна зидария. Етажът е с измазани в бяло стени. Характерни са няколкото реда дебели дървени греди под стрехата, които поддържат покрива.[1]
Разложката къща е с преддверие, наречено боария, което служи за изолация през студените зими. Храната се приготвя в отделна стая с пещ, наречена брашненик или масленик. Свързва се с покрива, който се използва като допълнително складово помещение чрез стръмна стълба.[1]
В съседство с чардака е колибата, която представлява открита широка дъсчена тераса. Дъските са под наклон, за да се оттича дъждовната вода. Използва се за простиране на дрехи, за сушене на зърна.[2]
В някои къщи има изграден кимѐр. Той се намира под къщата и е скрит с таен вход и изход. Слиза се в него през железни тежки врати. Използва се за скриване на хора и вещи при опасност.[2]
Към този тип къщи спада и банската къща, която е с вътрешни преградни стени, а южните външни стени са паянтови. В тях или в долепена до нея кула са устроени скривалища.[1]
Характерни примери за разложка къща са Лулевата къща и Парцовата къща в Якоруда, както и Буйновата къща, Веляновата къща и Сирлещовата къща в Банско.[1]
Двор редактиране
В двора се влиза чрез солидно изградена порта с керемиден покрив. Състои се от две врати – голяма и малка порта. Голямата порта има две крила. През нея влизат колата и товарните животни. В долния ѝ край е прикована дъсчица с издялана глава. В двора има чешма или бунар, както и градина с овощни дървета, зеленчуци и цветя. Чрез дървена стълба от двора се достига до чардака.[2]
На двора се намира и обора (по̀дник) за добитъка и кочина за свинете. Тоалетната (нужник) е разположена също на двора, в близост до бунището.[2]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3670.
- ↑ а б в г Молеров, Димитър, Костадин Молеров. Народописни материали от Разложко // Сборник за народни умотворения и народопис кн. 48. 1954. с. 209.[неработеща препратка]