Разстрел на семейство Романови
Екзекуцията на Романови – семейството на последния руски цар Николай II (тогава вече самоотрекъл се от трона и в изгнание в провинцията) и на свитата му, е извършена в мазето на къщата на Ипатиев в Екатеринбург, където са били настанени, през нощта на 16 юли срещу 17 юли 1918 г.
| Разстрел на семейство Романови | |
 | |
| Място | Екатеринбург |
|---|---|
| Дата | 1918 г. |
| Жертви | 11 |
| Разстрел на семейство Романови в Общомедия | |
Предистория редактиране
.jpg)
След Февруарската революция Николай II се отрича от престола и заедно със семейството си се намира под домашен арест в Царское село. По решение на Временното правителство са заточени в Тоболск през август 1917 г.
През април 1918 г., след Октомврийската революция и началото на Гражданската война, е получено разрешение на Президиума на Всеруския централен изпълнителен комитет (висшия законодателен, разпоредителен и контролиращ орган на държавната власт) на Съветска Русия (ВЦИК) за прехвърляне на Романови в Москва с цел провеждане на открит съдебен процес над него.
Решението за екзекуцията е взето под натиска на все по-напрегнатата обстановка в района в разгара на Гражданската война в Русия. Предвид настъплението на Чехословашкия корпус и бялата Сибирска армия на Източния фронт, според руския юрист Ю. А. Жук, болшевиките решават спешно да осъществят убийството в Екатеринбург, където в онзи момент е било царското семейство.
Сред причините за разстрела съветските власти са посочвали заговор с цел освобождаване на бившия цар от монархистите. По спомените обаче на участници в операцията по ликвидацията на Романови този заговор всъщност е провокация, организирана от уралските болшевики с цел да получат основание за убийството.
Решение редактиране
Това масово убийство на знаковата личност на Руската империя – бившия цар, на неговото семейство и свита, е извършено в изпълнение на постановление на Уралския областен съвет на работническите, селските и войнишките депутати.[1]
На 18 юли ВЦИК, в лицето на своя Президиум (начело с Яков Свердлов), „признава решението на Уралския областен съвет за правилно“, за което на следващия ден е съобщено чрез централните съветски медии.
Все още обаче е спорно дали е имало предварителна санкция от централната власт на РСФСР за разстрела на бившия цар и особено на семейството и свитата му.
Жертви редактиране
Разстреляни са:
- бившият цар Николай Александрович,
- съпругата му Александра Фьодоровна,
- децата им Олга (22), Татяна (21), Мария (19), Анастасия (17), Алексей (13) и
- 4 души от свитата им – лекар, готвач (дворянин), придворен лакей (полковник), камериерка (дворянка).
През 1991 г. са разкрити останките на 9 от жертвите, а по-късно и на още 2 души.
Спорът за отговорността кой е виновен за цареубийството с масовата екзекуция на неговото семейство и последвалото изгаряне на труповете продължава в Русия, и е сред най-парещите въпроси за разрешаване пред руското обществено мнение в началото на 21 век в навечерието на вековната годишнина.[1]