Разсъдъкът е част от мислещото съзнание, като способност за логическо осмисляне на заобикалящата ни действителност.

Разсъдъкът е познание за понятието за нещата и отношенията помежду им[1] , както и способността за формиране на съждения (по Имануел Кант) въз основа възприятието от опита по пътя на обединението им във философски категории на мисленето.

Етимологичната характеристика на разсъдъка като понятие включва в себе си:

  1. строго определяне на понятията едно спрямо друго;
  2. способността за правилното им класифициране и възприятие;
  3. непротиворечиво систематизиране на опит и знание.

Източници редактиране

  1. разсъдък // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-09-07.

Външни препратки редактиране