Отваря главното меню

Райна Андонова Измирлиева-Илиева е българска просветна деятелка и революционерка.

Райна Измирлиева
българска учителка
Родена
1884 г.
Починала
1949 г. (65 г.)

БиографияРедактиране

Родена е в 1884 година в южномакедонския български град Кукуш, тогава в Османската империя. В 1901 година завършва с 11-я випуск Солунската българска девическа гимназия.[1]

Работи като учителка в родния си град. Начална учителка е на първия си братовчед и е първа,[2] която открива поетическия му талант и го насърчава да го развива.[3] Същевременно се занимава с революционна дейност и участва в делата на Кукушкия революционен комитет. В 1903 година, по поръчение на брат си Аспарух и по скици на чичо си Димитър, извезва червеното копринено знаме на четата на Кръстьо Асенов, под което се сражава в Илинденско-Преображенското въстание.[4][5] Знамето е тържествено осветено на 5 август 1903 година в църквата „Свети Николай“ в Корнишор.[6]

В 1913 година бяга в Свободна България и се установява в Горна Джумая, където дълги години е учителка. Умира в 1949 година в Горна Джумая.[2]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - ?)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Измирлиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1849)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Мария Измирлиева
 
Андон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1884 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалена Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(р. 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 163.
  2. а б Спомени за Христо Смирненски. София, Институт за литература към Българската академия на науките, 1955. с. 298.
  3. Измирлиева, Надежда. Христо Смирненски: летопис за живота и творчеството му. София, Издателство на БАН, 1961. с. 9.
  4. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало, второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 205.
  5. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк. София, Български пистел, 1967. с. 16.
  6. Григоров, Христо. Ичко Бойчев - горноджумайският войвода: Живот и революционно дело (1882 - 1960). София, Библиотека Македония, 1999. ISBN 954-679-104-0. с. 10 - 11.