Райна Николова

българска юристка

Райна Борисова Николова е български юрист, професор в Нов български университет.

Райна Николова
българска юристка
Родена
1973 г. (51 г.)
Националност България
Учила вЮридически факултет на СУ
Работилаюрист, университетски преподавател
Научна дейност
ОбластПраво
Работила вНов български университет

Биография редактиране

Райна Николова е родена в град София. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г. През 2004 г. защитава дисертация в научната специалност „Административно право и административен процес“ на тема „Публичноправни проблеми на телевизионната програма на обществената телевизия в България“[1]. През 2016 г. става доктор на юридическите науки на Великотърновския университет „Св. Свети Кирил и Методий“ с дисертация на тема „Публичноправни проблеми на печатните медии в България“[1].[2]

От 1996 до 1997 г. е съдебен кандидат при Софийски градски съд. Юрисконсулт и административен директор на Българската национална телевизия от 1997 до 2003 г.[3]

През януари 2004 г. е избрана от XXXIX народно събрание за член на Съвета за електронни медии, предложена от парламентарната група на НДСВ.[4][5][6][7] Мандатът ѝ изтича през 2010 г.

От 2010 г. е доцент в Нов български университет[1]. Паралелно с това е главен експертен сътрудник на Комисията по културата и медиите на XLII народно събрание (2013 - 2014) и консултант и юрисконсулт на „Вестникарска група България“ ООД (2011- 2015 г.). От 2017 г. е професор в НБУ[1].

Хоноруван преподавател е в Нов български университет (2001 – 2010), Югозападния университет „Неофит Рилски“ (2003 – 2009), Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2009 – досега) и Университета за национално и световно стопанство (специалност „Медия икономика“ през 2016 г.). Хоноруван и щатен преподавател във Висшето училище „Колеж по пощи и телекомуникации“ в София (2010 – 2012).

Тя е един от създателите и организаторите на общоуниверситетския семинар на Нов български университет „Българска памет и съвест за тоталитарната държава – исторически и юридически разказ“.[8][9][10]

Сътрудник е на изданието на Европейската аудиовизуална обсерватория към Съвета на Европа IRIS Newsletter от 2004 г.[11]

Създател е на специализирания сайт „Медиите в България: право и етика“.[12]

Член е на Съюза на юристите в България и на Съюза на българските журналисти.

Отличия и награди редактиране

  • „Читател на 2016 г.“ на Държавна агенция „Архиви“ на Република България, 9 юни 2017 г.[13][14]
  • Грамота и плакет за принос в областта на професионалното обучение и повишаване квалификацията на съдиите и съдебните помощници в системата на административното правораздаване по повод 25-годишнината от възстановяването на дейността на Върховния административен съд, 1 декември 2021 г.[15]

Библиография редактиране

Монографии
  • Телевизионната програма на обществената телевизия. Публичноправни аспекти. София: Сиби, 2004, 264 с. ISBN 954-730-195-0
  • Възникване и развитие на радиото и телевизията в България. София: Сиела, 2006, 477 с. ISBN 954-649-929-3;978-954-649-929-5
  • Административноправно положение на обществените електронни медии в България. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2009, 277 с. ISBN 978-954-680-591-1
  • Административноправна същност на информацията. София: Дружество „Европейско право“, 2016, 271 с. ISBN 978-954-91117-0-5; ISBN 978-619-7296-00-6
  • Публичноправни проблеми на печатните медии в България. София: Дружество „Европейско право“, 2016, 312 с. ISBN 978-619-7296-01-3; ISBN 978-619-7296-02-0
Учебници и учебни помагала
  • Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: Фенея, 2010. ISBN 978-954-9499-44-5
  • Медийно аудио- и аудиовизуално право. София: НБУ. Второ преработено и допълнено издание, 2015. ISBN 978-954-535-855-5
  • Понятието за обществена информация в практиката на Върховния административен съд. София: Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-845-6
  • Учебно помагало по административно право и административен процес. София: Нов български университет, 2018. ISBN 978-619-233-031-6
  • Учебно помагало по административен процес. София: Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-112-2
  • Учебно помагало по административно право. София: Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-111-5 .
Съставителство на сборници
  • Медийна регулация (2003)
  • Медиите в България: 25 години по-късно (2015)
  • Законът на правото или правото на закона (2016)
  • Медиите в България: 30 години по-късно (2020)

Източници редактиране

  1. а б в г Райна Борисова Николова Архив на оригинала от 2022-01-07 в Wayback Machine., НАЦИД.
  2. uni-vt.bg
  3. Накратко: Райна Николова е назначена за административен директор на БНТ, Karieri.bg, 22 март 2001.
  4. Днес народните представители приеха, Parliament.bg, 21 януари 2004.
  5. Депутатите избраха двама нови членове на СЕМ, bTVnovinite.bg, 21 януари 2004.
  6. Райков пак в СЕМ. Скандал в парламента за депутатски карти, News.bg, 21 януари 2004.
  7. Ана Илиева, Избраха Райчо и Райна в СЕМ Архив на оригинала от 2021-11-09 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 22 януари 2004.
  8. Общоуниверситетски семинари, сайт на НБУ.
  9. Семинари и публични лекции, сайт на департамент „Право“ на НБУ.
  10. Общоуниверситетски семинар, Комунизмът в България.
  11. IRIS Newsletter: Archives.
  12. „Медиите в България: право и етика“.
  13. Диана Тодорова, Държавна агенция „Архиви“ отличи свои дарители и читатели, БНТ, 9 юни 2017.
  14. Пресконференция по повод Международния ден на архивите, сайт на Държавна агенция „Архиви“, 9 юни 2017.
  15. Над 320 000 дела е приключил Върховният административен съд за своето 25-годишно съществуване Архив на оригинала от 2022-01-08 в Wayback Machine., сайт на Върховния административен съд.

Външни препратки редактиране