Райхскомисар
Райхскомисар (на немски: Reichskommissar) в Германия е пълномощен представител на райхсканцлера (1871 – 1919), райхспрезидента (1919 –1934) или райхсправителството (1934 – 1945). За кратко време такава длъжност е имало и по времето на Германската революция (1848 – 1849).
История
редактиранеСамият термин се появява по време на революцията от 1848 г., когато райхскомисарите са упълномощени местни представители на така нареченото „временно централно правителство“ – кратковременено общогерманско правителство, създадено от Франкфуртския парламент и австрийския ерцхерцог Йохан Австрийски като намесник на императора.
По време на кайзерския и ваймарския период райхскомисарите са държавни служители, които отговарят за определен кръг от въпроси, например: „райхкомисар за емиграцията“ в Хамбург; райхкомисари, които управляват колониите на Германия до назначаването на постоянни губернатори; райхкомисар за администрацията на Данциг до прехвърлянето на града към Обществото на народите през 1920 г.; райхкомисар за възстановяването на разрушените територии и др. По време на нацисткия период райхскомисарите също изпълняват де факто министерски функции, докладват на райхсканцлера, но не са членове на райхсправителството (например Херман Гьоринг е назначен за райхскомисар по въпросите на въздухоплаването[1]). Райхскомисари са и управителите на анексираните от Нацистка Германия територии Саарланд, Остмарк (Австрия), Судетите, до назначаването на рейхсщатгалтера (намесник на райхсправителството).
Райхскомисариати на окупираните територии по време на Втората световна война
редактиранеРайхскомисариати на западноевропейските територии
редактиране- Норвегия (24 април 1940 г. – 7 май 1945 г.) – Йозеф Тербовен, (7 – 8 май 1945 г.) – Франц Бьоме
- Холандия (10 – 20 май 1940 г.) – Федор фон Бок, (20 – 29 май 1940 г.) – барон Александър фон Фалкенхаузен, (29 май 1940 г. – 5 май 1945 г.) – Артур Зайс-Инкварт
- Белгия и Северна Франция (10 май – 1 юни 1940 г.) – Карл Рудолф Герд фон Рундщет и Федор фон Бок, (1 юни 1940 г. – 18 юли 1944 г.) – барон Александър фон Фалкенхаузен, (13 юли 1944 г. – септември 1944 г.) – Йозеф Грое
Райскомисариати на окупираните територии на СССР[2]
редактиране- Остланд (балтийските страни, Беларус и съседни региони на Русия) – (1940 – 1944 г.) – Хенрих Лозе, (1944 – 1945 г.) – Ерих Кох
- Украйна (простираща се до Волга, Орел и Тамбов, но без Галиция) – (1941 – 1944 г.) – Ерих Кох
- Кавказ (Кавказ и Южна Русия) – Арно Шикеданц, назначен, но райскомисариата функционира частично
- Московия (Централна Русия, със столица в Москва) – Зигфрид Каше, планирано назначение
- Туркестан (историческата област Туркестан в Азия, Синдзян, Поволжието, Северен Кавказ и Азербайджан)[3]— планиран райхскомисариат, но не създаден. Един от предполагаемите претенденти за райхскомисар е живеещия в изгнание казах Мустафа Шокай.
Бележки
редактиране- ↑ Наредба за комисаря на Райха по въздухоплаването, от 2 февруари 1933 г. // documentArchiv.de. Посетен на 2024-11-26. (на немски)
- ↑ Указ на фюрера относно управлението на новоокупираните източни територии, с дата 17 юли 1941 г. // Lillian Goldman Law Library. Посетен на 2024-11-26. (на английски)
- ↑ Романько, Олег. Мусульманские легионы во Второй мировой войне. ACT, 2004. ISBN 5-17-019816-7. с. 145.