Райхскомисар (на немски: Reichskommissar) в Германия е пълномощен представител на райхсканцлера (1871 – 1919), райхспрезидента (1919 –1934) или райхсправителството (1934 – 1945). За кратко време такава длъжност е имало и по времето на Германската революция (1848 – 1849).

Самият термин се появява по време на революцията от 1848 г., когато райхскомисарите са упълномощени местни представители на така нареченото „временно централно правителство“ – кратковременено общогерманско правителство, създадено от Франкфуртския парламент и австрийския ерцхерцог Йохан Австрийски като намесник на императора.

По време на кайзерския и ваймарския период райхскомисарите са държавни служители, които отговарят за определен кръг от въпроси, например: „райхкомисар за емиграцията“ в Хамбург; райхкомисари, които управляват колониите на Германия до назначаването на постоянни губернатори; райхкомисар за администрацията на Данциг до прехвърлянето на града към Обществото на народите през 1920 г.; райхкомисар за възстановяването на разрушените територии и др. По време на нацисткия период райхскомисарите също изпълняват де факто министерски функции, докладват на райхсканцлера, но не са членове на райхсправителството (например Херман Гьоринг е назначен за райхскомисар по въпросите на въздухоплаването[1]). Райхскомисари са и управителите на анексираните от Нацистка Германия територии Саарланд, Остмарк (Австрия), Судетите, до назначаването на рейхсщатгалтера (намесник на райхсправителството).

Райхскомисариати на окупираните територии по време на Втората световна война

редактиране

Райхскомисариати на западноевропейските територии

редактиране

Райскомисариати на окупираните територии на СССР[2]

редактиране
  1. Наредба за комисаря на Райха по въздухоплаването, от 2 февруари 1933 г. // documentArchiv.de. Посетен на 2024-11-26. (на немски)
  2. Указ на фюрера относно управлението на новоокупираните източни територии, с дата 17 юли 1941 г. // Lillian Goldman Law Library. Посетен на 2024-11-26. (на английски)
  3. Романько, Олег. Мусульманские легионы во Второй мировой войне. ACT, 2004. ISBN 5-17-019816-7. с. 145.