Ра̀йчица (на македонска литературна норма: Рајчица; на албански: Rajçica) е село в Северна Македония, в община Дебър.

Райчица
Рајчица
— село —
Долната махала Радовци с манастира „Свети Георги“
Долната махала Радовци с манастира „Свети Георги“
41.5158° с. ш. 20.5383° и. д.
Райчица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебър
Географска областПоле
Надм. височина582 m
Население131 души (2002)
Пощенски код1250
Райчица в Общомедия
Братята Тасе и Мино Тодорови (Софрониеви) от Райчица, Дебърско

География

редактиране

Сеото е разположено в областта Горни Дебър в Дебърското поле. Махали на селото са Радовци, Райчица и Влаовци. В Долната махала на Райчица е разположен манастирът „Свети Георги“, обновен в 1999 година.

Според народното предание средната махала и съответно и цялото село получава името си от личното име Райче (Райко), който с брат си Радо основава селото. Махалата Радовци е кръстена на Радо, а Влаовци на някой влах скотовъдец. В Преспа има село Райца, а в Кратовско - Райчани.[1]

В Бигорския поменик селото е споменато като Радичица, а по-късно като Раичица.[1]

Църквата „Света Варвара“ в махалата Раички (Средната махала) е от 1597 година. В XIX век Райчица е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ в Горната махала е от средата на XIX век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Райчица има 660 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Райчица е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 62 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Райчица има 496 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Преди 1913 година около 20 семейства от селото се преселват в Лом.[5] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Райчица има 45 български екзархийски къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 131 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 42
албанци 72
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 16

Личности

редактиране
Родени в Райчица
  1. а б Русић, Бранислав. Поље Дебарско // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 7. Скопје, 1954. с. 129. (на сръбски)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 259.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 43. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152 – 153. (на френски)
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Град Дебар у време ослобођења, Браство, Књига 51, Београд 1940, с. 182.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  8. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 21.
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.