Райчо Николов

опълченец-поборник, български военен деец и офицер

Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев) е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.

Райчо Николов
български военен
BASA-1752-1-126-36.jpg
Роден
Починал
Погребан Централен траурен парк, Пловдив, Република България

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча на майор Райчо Николов в центъра на Пловдив.

Райчо Николов е роден в село Райковци в семейството на Никола Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.

Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I рота от IV Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.

След войната остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 година. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.

Паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в град Русе, паметни плочи в село Райковци и в град Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.[1][2][3][4]

БележкиРедактиране

  1. Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, Народна просвета, София, 1983 г.
  2. Райчо Николов. Окръжен исторически музей. Велико Търново, 1970 г.
  3. Инфантьев В. Н. Балканский хребет: Роман. – М.: Воениздат, 1979. – 368 с. (368 страници, руски език, няма информация за български превод)
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 475.