Отваря главното меню

Ракитница (област Видин)

българско село
(пренасочване от Ракитница (Област Видин))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.

Ракѝтница е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.

Ракитница
„Св. Троица“, Ракитница.jpg
Общи данни
Население 402 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,338 km²
Надм. височина 62 m
Пощ. код 3791
Тел. код 09312
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 63700
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Брегово
Илиян Бърсанов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ракитница
Илиян Бърсанов
(СДС)

ИсторияРедактиране

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централния балкански говор е изгубен.[1] Получило е името си от върбата – Ракита.

През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия. До 1905 г. въпреки, че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява. През 1926 г. селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка

Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[2]

При акцията на комунистическия режим за масово изселване на политически неблагонадеждни на 2 срещу 3 август 1950 година един младеж от селото е убит. През тази и следващата година 9 семейства (31 души) от селото са принудително изселени.[3]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Извор с лековита вода – КОДИЦА, дебит около 5 л/сек

Редовни събитияРедактиране

Ежегоден събор провеждан през месец юни на празника „Свети Дух“.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 250.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 168-169, 206.