Ракитница (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.
Ракитница е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.
Ракитница | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 651 души[1] (15 март 2024 г.) 32 души/km² |
Землище | 20,36 km² |
Надм. височина | 209 m |
Пощ. код | 6067 |
Тел. код | 04116 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 61995 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Стара Загора Живко Тодоров (ГЕРБ; 7 ноември 2011) |
Кметство – кмет | Ракитница Величка Неделчева (БСП) |
Намира се на 14 км западно от гр. Стара Загора разположено е между полите на две била в централна Средна гора.
История
редактиранеВ 19 век в землището на Ракитница има две села – „Суютлии“ и „Араб махле“, разделени от река Сазлийка. В 1893 г. двете села са слети под името „Белчево“ (Белчово), но в 1939 г. са разделени отново, като едновременно са преименувани съответно на „Воднянка“ и „Чернево“. В 1951 година двете села са слети отново под името Ракитница.[2]
Основното занятие на жителите е било земеделие и овощарство.
При избухването на Балканската война един човек от Белчово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Обширните градини край река Сазлийка (минаваща през селото) са осигурявали ябълки, изнасяни в Германия преди Втората световна война. Днес тези градини са изкоренени при разпадането на земеделските кооперации в селото, но жителите на с. Ракитница са започнали възобновителен процес на насаждения от:
ябълка, праскова, череша, слива, кайсия, орех, бадем и много други.
Вече 1/3 от землището на селото е засадено с овощни видове и днес по-голямата част от продукцията се изнася в чужбина.
Религии
редактиранеЖителите на селото са православни християни. Храм „Свети Иван Рилски“
Обществени институции
редактиранеВ селото съществува пенсионерски клуб „Райна Княгиня“, който е към местното читалище. Сбирките в клуба разнообразяват живота на хората. Дамите, които членуват там редовно вземат участия в различни културни мероприятия от местен и национален характер. Допълнително се сформира певческа група към клуба, която печели много награди на различни конкурси.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.