Ракитница (област Стара Загора)

селище в България
Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.

Ракитница е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

Ракитница
Общи данни
Население642 души[1] (15 септември 2022 г.)
31,5 души/km²
Землище20,36 km²
Надм. височина209 m
Пощ. код6067
Тел. код04116
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ61995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров (ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Ракитница
Величка Неделчева
(БСП)

Намира се на 14 км западно от гр. Стара Загора разположено е между полите на две била в централна Средна гора.

ИсторияРедактиране

В 19 век в землището на Ракитница има две села – „Суютлии“ и „Араб махле“, разделени от река Сазлийка. В 1893 г. двете села са слети под името „Белчево“ (Белчово), но в 1939 г. са разделени отново, като едновременно са преименувани съответно на „Воднянка“ и „Чернево“. В 1951 година двете села са слети отново под името Ракитница.[2]

Основното занятие на жителите е било земеделие и овощарство.

При избухването на Балканската война един човек от Белчово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Обширните градини край река Сазлийка (минаваща през селото) са осигурявали ябълки, изнасяни в Германия преди Втората световна война. Днес тези градини са изкоренени при разпадането на земеделските кооперацийте в селото, но жителите на с. Ракитница са започнали възобновителен процес на насаждения от:

ябълка, праскова, череша, слива, кайсия, орех, бадем и много други.

Вече 1/3 от землището на селото е засадено с овощни видове и днес по-голямата част от продукцията се изнася в чужбина.

РелигииРедактиране

Жителите на селото са православни християни. Храм „Свети Иван Рилски“

Обществени институцииРедактиране

В селото съществува пенсионерски клуб „Райна Княгиня“, който е към местното читалище. Сбирките в клуба разнообразяват живота на хората. Дамите, които членуват там редовно вземат участия в различни културни мероприятия от местен и национален характер. Допълнително се сформира певческа група към клуба, която печели много награди на различни конкурси.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.