Ракитница (област Видин)
Вижте пояснителната страница за други значения на Ракитница.
Ракѝтница е село в Северозападна България. То се намира в община Брегово, област Видин.
| Ракитница | |
|---|---|
 |
|
  Ракитница  Ракитница |
|
| Общи данни | |
| Население |
325 души[1] (15 март 2022 г.) 19,9 души/km² |
| Землище | 16,338 km² |
| Надм. височина | 62 m |
| Пощ. код | 3791 |
| Тел. код | 09312 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 63700 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
|
Община – кмет |
Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Ракитница Илиян Бърсанов (СДС) |
ИсторияРедактиране
В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско, но с времето характерният им централен балкански говор е изгубен.[2] Получило е името си от растението ракита (Salix viminalis).
През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия. До 1905 г. въпреки че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява. През 1926 г. селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка
Иконостасът на храма „Света Троица“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
При акцията на комунистическия режим за масово изселване на политически неблагонадеждни на 2 срещу 3 август 1950 година един младеж от селото е убит. През тази и следващата година 9 семейства (31 души) от селото са принудително изселени.[4]
Културни и природни забележителностиРедактиране
Извор с лековита вода – КОДИЦА, дебит около 5 л/сек
Редовни събитияРедактиране
Ежегоден събор провеждан през месец юни на празника „Свети Дух“.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 168 – 169, 206.
