Ракле (на македонска литературна норма: Ракле) е село в община Прилеп, Северна Македония.

Ракле
Ракле
— село —
Стенопис от „Свети Атанасий“
Стенопис от „Свети Атанасий“
41.4219° с. ш. 21.7489° и. д.
Ракле
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина497 m
Население7 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Ракле в Общомедия

География редактиране

 
Поглед на Ракле

Селото е разположено в югоизточното подножие на Бабуна планина в района на Раец, източно от общинския център Прилеп.

История редактиране

В XIX век Ракле е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1864 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бакле е посочено като село във Велешка каза с 60 домакинства и 276 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ракле има 580 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракли е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 90 къщи.[4]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ракле има 616 българи екзархисти.[5]

Край село Ракле се намира връх Ножот, на който на 14 юли 1907 г. се води една от най-кръвопролитните битки на революционното движение на българите от Македония и Одринско срещу османски войски останала в историята като Битката на връх Ножот.

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, всички македонци.[6]

Личности редактиране

Родени в Ракле
  •   Алекса Н. Стоянов (? - 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин[7]
  •   Милан Николов (? - 1907), четник от ВМОРО, убит при Ясенова глава[7]
  •   Тале Ангелев Карев, български революционер от ВМОРО[8]

Бележки редактиране

  1. Црква „Свети Атанасиј“, село Ракле // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-11 
  7. а б Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.