Отваря главното меню
Трофеят

Рали Дакар (известно допреди години като Рали Париж-Дакар) е ежегодно многодневно офроуд съзтезание. Ралито е от тип рали рейд, който за разлика от традиционните ралита се провежда на офроуд терени – пясъчни дюни, кал, камъни и други пресечени местности. Стартът е в последните дни на декември или началото на януари, а финалът – в средата на януари. В ралито участват автомобили (предимно джипове и бъгита), мотоциклети, камиони и АТВ-та. Участниците са както професионалисти, каращи за заводски отбори и разчитащи на съответна помощ и поддръжка от страна на механиците на отборите, така и аматьори (наричани също частни пилоти). Процентът на аматьорите във всяко издание е около 80.

Първото издание на ралито се провежда през 1979 г. от Париж до Дакар. През 2008 г. поради заплахи от терористични нападения ралито е отменено. От 2009 ралито се провежда в Южна Америка.

Съдържание

ИсторияРедактиране

На 26 декември 1978 година се сбъдва мечтата на Тиери Сабен и той организира първото рали Париж – Дакар. Година по-рано той участва на рали Абиджан-Ница и се изгубва с мотора си в либийската пустиня. Тогава той решава, че пустинната местност е чудесно място за провеждане на ежегодно рали. Сабен фактически разкрива пред общественосста един нов свят. Неговото мото е „Предизвикателство за тези, които се включат. Мечта за тези, които не го направят.“ В първото издание на ралито 182 ентусиасти се впускат в надпревара, дълга 10 000 km, водеща през Франция, Алжир, Нигер, Мали, Горна Волта и Сенегал.

На следващото рали за първи път участват заводски отбори – тези на Ямаха, Фолксваген, БМВ и Лада. На това рали дебютират и камионите.

През 1986 г. загива Тиери Сабен, основателят на ралито, след като хеликоптера му се разбива. Баща му Жилбер Сабен и Патрик Вердой поемат организацията.

През 1988 г., когато Рали Дакар празнува десетата си годишнина, броят на участниците надвишава 600.

През следващите години броят на участниците спада и Жилбер Сабен решава да „поосвежи“ ралито, правейки промяна в маршрута: през 1992 г. крайната цел е Кейп Таун, Южна Африка. Друго нововъведение е употребата на GPS-системи. То обаче не помага кой-знае колко на състезателите, които трябва да прекосят пясъчни бури, разкъсваната от война Чад и бушуваща река в Намибия.

Година по-късно ралито отново финишира в Дакар, а броят на участниците е рекордно нисък – 154.

През 1994 г. Сабен и екипът му се оттеглят, а правата за организация преминават в ръцете на Амори Спорт Организейшън, а година по-късно за шеф на ралито е избран трикратният победител Убер Ориол, който през 1992 г. влиза в историята като първият състезател, спечелил ралито с мотор и автомобил.

През 1997-а Юта Клайншмит се превръща в първата жена, спечелила етап от ралито.

През 2005 г. е счупен рекордът за брой участващи машини – 687: 463 автомобили, мотори и камиони и 224 камиони и автомобили от поддръжката, които от няколко години се състезават в отделен клас.

С най-много победи в ралито е французинът Стефан Петерханзел, който има шест победи с мотор в периода 1991 – 1998 и три с автомобил в периода 2004 – 2007. Той е и рекордьорът по победи при мотоциклетистите. В автомобилния клас все още ненадминат е финладецът Ари Ватанен с четири победи между 1987 и 1991 г. с Peugeot 405 Turbo-16 и Peugeot 205 Turbo-16. При камионите с най-много победи е Владимир Чагин (Русия) – осем. Германката Юта Клайншмит пък е първата и засега единствена жена победител.

МаршрутРедактиране

 
Страните, през които е минало Рали Дакар от 1979 г. до 2007 г. (държавите в оранжево са посетени само в съзтезанието през 1992 г.)

Началната и крайната точка на ралито, както и самият му маршрут варират през годините поради политически, икономически и други причини. Случвало се е маршрутът да бъде променян или етапи да бъдат отменяни броени дни преди старта или дори по време на самото състезание.

Стартът на ралитата до 1994 г. се дава в Париж, като самият маршрут варира през годините и състезателите минават през Алжир, Тунис или Триполи, за да стигнат до Дакар. През 1992 г. керванът от машини дори прекосява цяла Африка, стигайки до Кейп Таун. От 1995 г. ралито стартира от различни градове, а до последното африканско рали през 2007 г., само четири пъти крайната точка не е Дакар.

Рали Дакар минава през следните страни от 1979 г. до 2007 г., в скоби е броят посещения: Сенегал (28), Мали (22), Франция (21), Мавритания (20), Нигер (14), Мароко (12), Испания (12), Алжир (11), Буркина Фасо/Горна Волта (7), Либия (6), Гвинея (6), Бряг на слоновата кост (3), Тунис (2), Египет (2), Португалия (2), Чад (1), ЮАР (1), Ангола (1), Камерун (1), Република Конго и Демократична република Конго (1), Намибия (1), Сиера Леоне (1), Централноафриканска република (1).

Списък на маршрутитеРедактиране

Година Маршрут Дължина Спец. етапи Участници Финиширали
1979   Париж –   Алжир –   Дакар 10 000 км 3168 км 182 74
1980   Париж –   Алжир –   Дакар 10 000 км 4059 км 216 81
1981   Париж –   Алжир –   Дакар 6263 км 3357 км 291 91
1982   Париж –   Алжир –   Дакар 10 000 км 5963 км 385 127
1983   Париж –   Алжир –   Дакар 12 000 км 5210 км 385 123
1984   Париж –   Алжир –   Дакар 12 000 км 5882 км 427 148
1985   Париж –   Алжир –   Дакар 14 000 км 7470 км 552 146
1986   Париж –   Алжир –   Дакар 15 000 км 7731 км 486 100
1987   Париж –   Алжир –   Дакар 13 000 км 8315 км 539 124
1988   Париж –   Алжир –   Дакар 12 874 км 6605 км 693 151
1989   Париж –   Тунис –   Дакар 10 831 км 6605 км 473 209
1990   Париж –   Триполи –   Дакар 11 420 км 8564 км 465 133
1991   Париж –   Триполи –   Дакар 9186 км 6747 км 406 174
1992   Париж –   Сирт –   Кейп Таун 12 427 км 6263 км 332 169
1993   Париж –   Танжер –   Дакар 8877 км 4476 км 153 67
1994   Париж –   Дакар –   Париж 13 379 км 4446 км 259 114
1995   Гранада –   Дакар 10 109 км 5725 км 205 103
1996   Гранада –   Дакар 7579 км 6179 км 295 121
1997   Дакар –   Агадез –   Дакар 8049 км 6509 км 280 141
1998   Париж –   Гранада –   Дакар 10 593 км 5219 км 349 104
1999   Гранада –   Дакар 9393 км 5638 км 297 110
2000   Дакар –   Кайро 7863 км 5012 км 401 225
2001   Париж –   Дакар 10 219 км 6180 км 359 141
2002   Арас –   Мадрид –   Дакар 9436 км 5486 км 425 132
2003   Марсилия –   Шарм ел-Шейх 8552 км 5216 км 490 186
2004   Клермон Феран –   Дакар 9506 км 4635 км 595 163
2005   Барселона –   Дакар 9039 км 5433 км 688 215
2006   Лисабон –   Дакар 9043 км 4813 км 475 193
2007   Лисабон –   Дакар 7915 км 4309 км 525 291
2008   Лисабон –   Дакар 9 273 км 5 736 км 550
2009   Буенос Айрес –   Валпараисо –   Буенос Айрес 9574 4741 501 271
2010   Буенос Айрес –   Антофагаста –   Буенос Айрес 9030 4810 362 187
2011   Буенос Айрес –   Арика –   Буенос Айрес 9605 5007 407 204
2012   Мар дел Плата –   Арика –   Лима 8393 4160 443 249
2013   Лима –   Тукуман –   Сантяго де Чиле 8574 4155 449 301
2014   Росарио –   Салта –   Валпараисо 8734 5228 431 204

Класиране по брой победиРедактиране

 
Марк Кома през 2010 г.

МоториРедактиране

Пилоти
Победи Пилот
6   Стефан Петерханзел
5   Сирил Депре
  Сирил Невьо
4   Еди Ориоли
  Марк Кома
3   Ришар Сенкт
2   Фабрицио Меони
  Убер Ориол
  Гастон Рахие
1   Жил Лале
  Нани Рома
Конструктори
Победи Производител
13   КТМ
9   Ямаха
6   БМВ
5   Хонда
2   Каджива

АвтомобилиРедактиране

 
Стефан Петерханзел със своето Мини през 2013 г.
 
Рали Дакар 2007: Лагерът на Мицубиши
Пилоти
Победи Пилот
5   Стефан Петерханзел
4   Ари Ватанен
3   Рене Меже
  Пиер Лартиг
2   Хироши Масуока
  Жан-Луи Шлесер
1   Ален Женестие
  Фреди Котулински
  Клод Маро
  Джаки Икс
  Патрик Занироли
  Юха Канкунен
  Убер Ориол
  Бруно Саби
  Кенджиро Шизоука
  Жан-Пиер Фонтене
  Юта Клайншмид
  Люк Алфан
  Жиниел де Вилиер
  Карлос Сайнц
  Насер Ал-Атия
  Нани Рома
Конструктори
Победи Производител
12   Мицубиши
4   Ситроен
  Пежо
  Фолксваген
3   Мини
2   Порше
  Шлесер
  Рейндж Роувър
1   Мерцедес
  Рено

КамиониРедактиране

 
Владимир Чагин с Камаз през 2011 г.
 
Унимог
Пилоти
Победи Пилот
7   Владимир Чагин
6   Карел Лопрайс
2   Фирдаус Кабиров
  Жорж Гроан
  Франческо Перлини
1   Атауат
  Адриан Вилет
  Пиер Лальо
  Карл-Фридрих Капито
  Джакомо Висмара
  Ян де Рой
  Вила
  Жак Хуса
  Виктор Московских
  Петер Райф
  Ханс Стейси
  Жерар де Рой
  Едуард Николаев
  Андрей Каргинов
Конструктори
Победи Производител
12   Камаз
6   Татра
5   Мерцедес
4   Перлини
1   МАН
  Хино
  ДАФ
  Сонаконе
  АЛМ/Акмат
  Ивеко

АТВРедактиране

 
Маркос Патронели през 2009 г.
Пилоти
Победи Пилот
2   Маркос Патронели
  Алехандро Патронели
1   Йозеф Махачек
  Игнасио Касале
Конструктори
Победи Производител
6   Ямаха

Известни участнициРедактиране

Немалко са известните личности, решили да си вдигнат адреналина и да рискуват здравето си, включвайке се в Рали Дакар – от автомобилни състезатели и футболисти през артисти и певци, чак до кралски особи, като някои от тях участват по няколко пъти. По-известните от тях са: Албер II, принц на Монако, Каролина Монакска, принцеса на Хановер и сестра на Албер ІІ; Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, артистите Жан-Пол Белмондо, Клод Брасьор, Шантал Нобел, позната от Шатовалон; певците Джони Холидей, Жерар Льонорман и Мишел Сарду; космонавтът Жан-Лу Кретиен; футболистите Раймон Копа, Жан-Мари Пфаф и Мишел Идалго; скиорите Люк Алфан и Бернар Руси (олимпийски и световен шампион по ски алпийски дисциплини); олимпийската и световна шампионка по джудо Мари Клер Ресту; европейската шампионка и вицеолимпийска шампионка по плуване Кристин Карон; петкратният победител в Тур дьо Франс и двукратен в Джиро д'Италия Жак Анкетил; автомобилните състезатели Карлос Сайнц, Джаки Икс, Бруно Саби, Ари Ватанен, Юха Канкунен, Джеф Гордън, Анри Пескароло, Колин Макрей, Жан-Луи Шлесер, Патрик Тамбе, Филип Алиот, Бернар Дарниш, Жан-Пиер Жабуил и Укио Катаяма.

Българско участие в рали ДакарРедактиране

През 2011 година за първи път български участници застават на старта на надпреварата в Буенос Айрес. Това са ATV-пилотите Петър Ценков и Тодор Христов. Христов успява да стигне до етап 6 на надпреварата, но след катастрофа е в болница със спукани ребра. Петър Ценков, от своя страна успешно стига до финала на надпреварата.

През 2012 година е второто българско участие в рали Дакар, отново с ATV машини. Този път на старта застават Петър Ценков и Младен Вачков. И докато Младен Вачков отпадна заради повреда на седмия етап от надпреварата, Петър Ценков успява да завърши своя втори Дакар.

Рали Дакар 2013 отново е белязано от българско участие. Новост този път са първите родни участници с автомобили. И докато за Ценков това е трето участие (само че с автомобил Opel Antara RR и навигатор Иван Маринов), то дебюта си в състезанието правят Орлин Алексиев и Пламен Николов (BMW). На старта се завръща и Тодор Христов, отново с ATV. Състезанието се развива много добре и за трите български машини, докато след третия етап двигателя на ATV-то на Христов не издържа и така българският пилот отпада от надпреварата. За разлика от него, и двата автомобила успяват успешно да стигнат до финала в Сантяго.

В рали Дакар 2014 е четвъртото поредно българско участие. Този път на старта на надпреварата в Росарио застава само един български екипаж с автомобил – Орлни Алексиев и Пламен Николов с прототип Fiat Freemont. Участието на българите, обаче, е белязано с проблеми още от началото на състезанието и екипажът отпада още на четвъртия етап от Сан Хуан до Чилесито.

ИнцидентиРедактиране

 
Останките от катастрофирал състезателен камион в северен Нигер

Ралито често е критикувано заради множеството катастрофи, при които загиват състезатели, зрители и обслужващ персонал. Броят на загиналите по време на ралито души към 20 януари 2007 е 55, от които 25 са състезатели. Жертвите сред местното население може и да са повечи, тъй като за тях не се води точна статистика.

Според друг източник жертвите към 3 януари 2012 са 57, от които 19 състезатели. [1]

На 14 януари 1986 г. по време на внезапно възникнала пясъчна буря в Мали в дюна се разбива хеликоптерът, в който лети Тиери Сабен. Освен него загиват и певецът Даниел Белавоан, пилотът на хеликоптера Франсоа-Ксавиер Бану, журналистката Натали Одан и радиотехникът Жан-Пол Льофюр.

През 1988 г. загиват трима участници и трима местни жители. Десетгодишно малийско момиченце е блъснато, докато пресича пътя. Кола на снимачния екип пък убива майка и дъщеря в Мавритания. Загиват и холандски навигатор от отбора на ДАФ, френски частен пилот и френски мотоциклетист. Освен това участници в ралито са обвинени за подпалването на горски пожар, който причинил паника във влак по линията Бамако - Дакар, която предизвикала смъртта на още трима души.

На 10 януари 2005 г. испанският мотоциклетист Хосе Мануел Перес умира в болница, седмица след сато катастрофира по време на седмия етап. Само ден по-късно загива и двукратният победител при мотоциклетистите Фабрицио Меони. Черната серия продължава на 13 януари, когато петгодишна сенегалско момиче внезапно изкача на пътя и попада под колелата на сервизен камион.

Година по-късно, на няколко километра от мястото, на което умира Меони, загива австралиецът Анди Калдекот. Това става на 9 януари. В следващите дни загиват две деца, пресичащи пътя.

През 2007 г. умират мотоциклетистие Елмър Саймънс и Ерик Обижу. Докато причината за смъртта на южноафриканеца Саймънс е ясна – той умира от нараняванията, получени след жестоко падане по време на четвъртия етап, то французинът Обижу умира при мистериозни обстоятелства 15 километра преди финала на предпоследния етап. Първо като причина за смъртта е посочен инфаркт, но впоследствие се прокрадват съмнения, че тя може да е в резултат на наранявания, получени при катастрофа през деня. По-късно в италиански медии се прокрадва информацията че Обижу е бил убит – според очевидци катастрофата е била предизвикана умишлено от неизвестни нападатели.

През 2012 г. загива мотоциклетистът Хорхе Мартинес Боеро[1]

За увеличаване на сигурността ежегодно се взимат мерки: ограничения в скоростта на моторите (до 150 км/ч) и на камионите, както и ограничени от 50 км/ч, някъде и 30, в населени места. Също така моторите са снабдеви с устройства, които предупреждават пилотите, когато зад тях с висока скорост се приближават автомобили и камиони.

Рали Дакар 2008Редактиране

30-то издание на състезанието през 2008 е изцяло отменено няколко часа преди старта поради опасност от терористични атаки на територията на Мавритания. За надпреварата са записани рекордните 570 отбора от 50 държави, а осем от 15-те етапа преминават през африканската държава. Като причини за решението са посочени директни заплахи към състезателите от страна на северноафриканския клон на Ал Кайда, както и смъртта на четирима френски туристи само месец по-рано, отново в Мавритания. Планирания маршрут на състезанието през 2008 включва Португалия, Испания, Мароко, Западна Сахара, Мавритания и Сенегал, с обща дължина 9273 км, от тях 5732 специални етапи.

Любопитни случкиРедактиране

По време на Рали Дакар се случват и множество куриозни случки.

  • Лидерът при мотоциклетистите Убер Ориол е дисквалифициран по време на четвъртия етап – прехода от Гао до Бобо Диуласо – през 1980 г. Причината: Ориол е уловен да се вози в местен автомобил след повреда в скоростната кутия на неговото БМВ, пътувайки към Уагадугу, където щял да получи помощ за отстраняване на повредата.
  • На 9 януари 1982 г. Марк Тачър, син на Маргарет Тачър, министър-председател на Обединеното Кралство, изчезва по време на осмия етап от Мопти до Гао. Той, навигаторката Шарлот Верни и един механик се отделят от колоната автомобили, за да отстранят повреда на своята машина, а по-късно не отговарят на повикванията по радиостанцията. Тре дни по-късно са обявени за изчезнали. На шестият ден от загубата на връзката самолет Локхийд C-130 Херкулес на алжирската армия ги открива невредими на около 50 км встрани от маршрута на ралито. Причината за загубата на връзката не е установена.
  • Формални проблеми на границата между Нигер и Горна Волта водят до отмяната на деветия етап през 1984 г. Много от състезателите са забавени на границата, докато други си изхитряват, не спират на знаците „Стоп“ и прекосяват границата без да губят ценно време. Сабен решава, че това не е честно и отменя етапа.
  • Любопитна е дисквалификацията на Ари Ватанен през 1988-а. Неговото Пежо изчезва преди началото на 14-ия етап от Бамако до Кайе. Колата е открита, но Ватанен не успява да стигне до старта на етапа 30 минути преди началото, както е по правилата. На следващия ден е дисквалифициран, а Жан Тод, шеф на отбора, подава контестация, която остава без резултат.
  • През 1989-а, когато ралито за първи път минава през Либия, Муамар Кадафи дава безплатно гориво на всички състезатели.
  • Същата година, няколко етапа преди края на ралито, когато силен дъжд затруднява състезателите, Жан Тод се страхува за безопасността на двамата си топпилоти Икс и Ватанен, които заемат първите две места в класирането само на две минути разлика. Затова той решава, че късметът трябва да определи реда на пристигане на финала и хвърля монета. Пебеждава Ватанен, който избира обратната страна на монетата.
  • Марсел Угени е най-старият участник на Рали Дакар. През 1995-а, когато се състезава в автомобилния клас, той е на 81 години.
  • През 2000 г., когато маршрутът на ралито е от Сенегал до Египет, организаторите получават от френските министерства на отбраната и външншите работи предупреждение за възможни атентати на територията на Нигер. Състезанието е прекъснато за пет дни в Ниамей. Организирани са самолети Ан-124, които транспортират всички участници, механици и машините им до Сабха в Либия.
  • Ерик Балдио за малко да се размине с участие в ралито през 2002 г. Той е засечен от местни полицаи да кара с 232 км/ч на път за техническия преглед в Арас. Все пак е пуснат да продължи, при условие ме не надвишава 130 км/ч в европейската част на маршрута.
  • Сред най-странните машини, използвани в ралито се нареждат нетипичните за прекосяване на пресечени местности Ролс-Ройс (спонсориран от Кристиан Диор), отнел 2000 часа работа за преоборудване като монтиране на 4х4 предаване, редуциране на теглото, преместване на двигатиля и т.н., Харли Дейвидсън, както и шестколесен Мерцедес 190.

ПобедителиРедактиране

Година Автомобили Мотоциклети Камиони АТВ
Пилот
Навигатор
Производител Пилот Производител Пилот
Навигатор
Механик
Производител Пилот Производител
2014   Нани Рома
  Мишел Перин
Mini All 4 Racing   Марк Кома КТМ 450 Рали   Андрей Каргинов
  Андрей Мокеев
  Игор Девяткин
Камаз   Игнасио Касале Ямаха
2013   Стефан Петерханзел
  Жан-Пол Котре
Mini All 4 Racing   Сирил Депре КТМ 450 Рали   Едуард Николаев
  Сергей Савостин
  Владимир Рибаков
Камаз   Маркос Патронели Ямаха
2012   Стефан Петерханзел
  Жан-Пол Котре
Mini All 4 Racing   Сирил Депре КТМ 450 Рали   Жерар де Рой
  Том Колсоул
  Дарек Родевалд
Ивеко   Алехандро Патронели Ямаха
2011   Насер Ал-Атия
  Лукас Крус
Фолксваген Туарег 3   Марк Кома КТМ 450 Рали   Владимир Чагин
  Сергей Савостин
  Едуард Николаев
Камаз   Алехандро Патронели Ямаха
2010   Карлос Сайнц
  Лукас Крус
Фолксваген Туарег 2   Сирил Депре КТМ 690 Рали   Владимир Чагин
  Сергей Савостин
  Едуард Николаев
Камаз   Маркос Патронели Ямаха
2009   Жиниел де Вилиер
  Дирк фон Цицевиц
Фолксваген Туарег 2   Марк Кома КТМ 690 Рали   Фирдаус Кабиров
  Айдар Беляев
  Андрей Мокеев
Камаз   Йозеф Махачек Ямаха
2008 Ралито не се провежда поради опасност от терористични атаки.
2007   Стефан Петерханзел
  Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро   Сирил Депре КТМ 690 Рали   Ханс Стейси
  Чарли Готлиб
  Бернард дер Киндерен
МАН
2006   Люк Алфан
  Жил Пикард
Мицубиши Паджеро   Марк Кома КТМ LC4 660R   Владимир Чагин
  Семьон Якубов
  Сергей Савостин
Камаз
2005   Стефан Петерханзел
  Жан-Пол Котре
Мицубиши Паджеро   Сирил Депре КТМ LC4 660R   Фирдаус Кабиров
  Айдар Беляев
  Андрей Мокеев
Камаз
2004   Стефан Петерханзел
  Жан-Пол Корте
Мицубиши Паджеро   Нани Рома КТМ LC4 660R   Владимир Чагин
  Семьон Якубов
  Сергей Савостин
Камаз
2003   Хироши Масуока
  Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро   Ришар Сенкт КТМ LC4 660R   Владимир Чагин
  Семьон Якубов
  Сергей Савостин
Камаз
2002   Хироши Масуока
  Паскал Мемо
Мицубиши Паджеро   Фабрицио Меони КТМ LC8 950R   Владимир Чагин
  Семьон Якубов
  Сергей Савостин
Камаз
2001   Юта Клайншмид
  Андреа Шулц
Мицубиши Паджеро   Фабрицио Меони КТМ LC4 660R   Карел Лопрайс
  Йозеф Калина
Татра
2000   Жан-Луи Шлесер
  Анри Мане
Шлесер-Рено   Ришар Сенкт БМВ F650RR   Владимир Чагин
  Семьон Якубов
  Сергей Савостин
Камаз
1999   Жан-Луи Шлесер
  Филип Моне
Шлесер-Рено   Ришар Сенкт БМВ F650RR   Карел Лопрайс
  Радек Стахура
  Йозеф Калина
Татра
1998   Жан-Пиер Фонтене
  Жил Пикард
Мицубиши Паджеро   Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T   Карел Лопрайс
  Радек Стахура
  Ян Чермак
Татра
1997   Кенджиро Шизоука
  Анри Мане
Мицубиши Паджеро   Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T   Петер Райф
  Йохан Дайнхофер
Хино
1996   Пиер Лартиг
  Мишел Перин
Ситроен ZX   Еди Ориоли Ямаха YZE850T   Виктор Московских
  Кузмин
Камаз
1995   Пиер Лартиг
  Мишел Перин
Ситроен ZX   Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T   Карел Лопрайс
  Радек Стахура
  Йозеф Калина
Татра
1994   Пиер Лартиг
  Мишел Перин
Ситроен ZX   Еди Ориоли Каджива Елефант 900   Карел Лопрайс
  Радек Стахура
  Йозеф Калина
Татра
1993   Бруно Саби
  Доминик Серие
Мицубиши Паджеро   Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T   Франческо Перлини
  Джорджо Албиеро
  Винанте
Перлини
1992   Убер Ориол
  Филип Моне
Мицубиши Паджеро   Стефан Петерханзел Ямаха YZE850T   Франческо Перлини
  Джорджо Албиеро
  Винанте
Перлини
1991   Ари Ватанен
  Бруно Берглунд
Ситроен ZX   Стефан Петерханзел Ямаха YZE750T   Жак Хуса
  Тиери дьо Сольо
  Ботаро
Перлини
1990   Ари Ватанен
  Бруно Берглунд
Пежо 405 T16   Еди Ориоли Каджива Елефант 900   Вила
  Делфино
  Винанте
Перлини
1989   Ари Ватанен
  Бруно Берглунд
Пежо 405 T16   Жил Лале Хонда NXR800V
1988   Юха Канкунен
  Юха Пиронен
Пежо 205 T16   Еди Ориоли Хонда NXR800V   Карел Лопрайс
  Радек Стахура
  Мук
Татра
1987   Ари Ватанен
  Бернард Жиру
Пежо 205 T16   Сирил Невю Хонда NXR750V   Ян де Рой
  Иво Гойсенс
  Ван
ДАФ
1986   Рене Меже
  Доминик Лемоан
Порше 959   Сирил Невьо Хонда NXR750V   Джакомо Висмара
  Минели
Мерцедес Унимог
1985   Патрик Занироли
  Жан де Силва
Мицубиши Паджеро   Гастон Рахие БМВ GS980R   Карл-Фридрих Капито
  Йост Капито
Мерцедес Унимог
1984   Рене Меже
  Доминик Лемоан
Порше 953   Гастон Рахие БМВ GS980R   Пиер Лальо
  Дурк
Мерцедес Унимог
1983   Джаки Икс
  Клод Брасьо
Мерцедес 280 G   Убер Ориол БМВ GS980R   Жорж Гроан
  Тиери дьо Сольо
  Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1982   Клод Маро
  Бернар Маро
Рено 20 Турбо   Сирил Невьо Хонда XR550   Жорж Гроан
  Тиери дьо Сольо
  Бернар Малфериол
Мерцедес-Бенц
1981   Рене Меже
  Бернар Жиру
Рейндж Роувър V8   Убер Ориол БМВ GS800R   Адриан Вилет
  Жабрел
  Волеро
ALM/ACMAT
1980   Фреди Котулински
  Герхард Льофелман
Фолксваген Илтис   Сирил Невьо Ямаха XT500   Атауат
  Буркриф
  Каула
Сонаком
1979   Ален Женестие
  Жозеф Тербио
Рейндж Роувър V8   Сирил Невьо Ямаха XT500

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране