Ралф Ъндъруейджър (на английски: Ralph Underwager) е американски църковен деятел и психолог, станал известен като свидетел към защитата на възрастни, обвинени в детско сексуално насилие през 80-те и 90-те години на миналия век. До смъртта си през 2003 г., той е директор на Института за психологическа терапия, който основава през 1974 г. Той е и основател на Жертви на Закона за детско насилие (VOCAL) – лоби група, която представлява интересите на родители, чиито деца са отнети от грижите им от социалните служби, следствие твърдение за злоупотреба. Съосновател е и на Фондация Синдром на фалшивата памет. Обвинен е, че подкрепя педофилията поради противоречиви изявления, които прави, включително тези в интервю за Пайдика (педофилско списание).

Ралф Ъндъруейджър
Ralph Underwager
американски министър и психолог
Роден
Починал
29 ноември 2003 г. (74 г.)
Религиялутеранство
Националност САЩ
Учил вМинесотски университет

Биография и дейност редактиране

Ралф Ъндъруейджър е роден на 28 юли 1929 г. в Елджин, Илинойс, САЩ. Умира на 29 ноември 2003 г. в Нортфийлд, Минесота, САЩ. [1]

Обучение редактиране

Получава магистърска степен от Семинарията Конкордия в Сейнт Луис и докторска степен от Университета в Минесота. Бил е пастор в лутерански църкви в Айова и Минесота.

Основател на Жертви на Закона за детско насилие (VOCAL) редактиране

Първото явяване в съда като свидетел на защитата на Ъндъруейджър е за случая на двама от обвинените през 1984 г. в Джордан, Минесота – един от най-ранните опити за повдигане на обвинение за организирано сексуално детско насилие в САЩ. От свидетелската скамейка твърди, че показанията на децата за насилие са резултат от промиване на мозъка от социалните служби, използващи комунистически, мисло-преобразуващи техники. Обвинената двойка е оправдана и те се присъединяват към Ъндъруейджър, за да сформират лобистката група за хора, обвинени от социалните служби в насилие срещу деца.[2] The accused couple were acquitted, and they joined with Underwager to form VOCAL, a lobby group for people who had been accused of child abuse by social services.[3]

В рамките на година от учредяването си организацията VOCAL наброява 3000 члена из 100 клона в Америка.[4] Те провеждат демонстрации пред болници, съдилища и учреждения на социалните служби, които характеризирали като „гестапо“, „фанатици“, „шарлатани“, които преместват децата единствено въз основа на „слухове“. През 80-те и 90-те години на миналия век, организацията направила няколко опита да се легализира ограничаването на правомощията на службите за закрила на деца.[5] В национален мащаб, кампанията била за повдигане на доказателствената тежест по стандарт на наказателни дела.[6] Във Флорида, те лобират за ограничаване на задължителното изискване за докладване.[7] Също така, критикуват програмите за превенция на детско насилие, твърдейки че те създават сексуално осъзнати деца, които могат да интерпретират грешно невинно докосване от възрастен.[8]

Кариера като свидетел на защитата в съда редактиране

Ъндъруейджър е многократно предпочитан като експерт по защитата на хора, обвинени в детско сексуално насилие. До края на 1980 г., се явява в съда от името на интересите на подсъдимите в случаи на детско сексуално насилие повече от 200 пъти в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Великобритания.[9] В съда и пред медиите, той твърди, че 60 % от жените, преживели сексуално насилие в детството, съобщават, че опитът бил добър за тях[10], характеризира разследванията за детска защита като нищо по-малко от „обида за семейството като институция“[11], както и че 75% от майките, които претендират за сексуално насилие в съдебен спор за попечителство, страдат от „тежко личностно разстройство“, което ги подтиква да фабрикуват неверни твърдения.[12] Отбелязва че съдебния разпит на деца неминуемо води детето да споделя сатанистко ритуално издевателство, поради „въображаемия детски свят, който е изпълнен с хаос, убийства, канибализъм и кръв“.[13] Твърди още, че всички разпити в съда провокират този садистичен въображаем свят, създавайки „психотични“ и сексуално ориентирани деца, които били „руини за цял живот“.[14]

Психологът Ана Солтър оспорва твърденията на него и съпругата му Холида Уейкфийлд, посочени по-горе, като демонстриращи „системна грешна интерпретация“ на уважавани изследвания и казва, че често те твърдят противоположното на тези източници. Ъндъруейджър по-късно подава няколко неуспешни иска срещу нея, която настоява, че това е в отговор на критиката ѝ към показанията му в съда и за обвиненията, че той лъже, за да помогне на блудстващи с малолетни да избегнат наказание. Солтър обвинява Ъндъруейджър и в други заплашителни действия.[15]

Спорно интервю редактиране

Ъндъруейджър е принуден да подаде оставка от борда на съветниците към Фондация Синдром на фалшивата памет и прекрати кариерата си като свидетел поради статия, появила се в „Продължаваме напред: Новинарски журнал за възрастни оцелели след сексуално насилие в детството и техни поддръжници“ серия извадки от интервю, в което той и Холида Уейкфийлд – съпругата му и също член на борда към фондацията, дали за недостоверно, про-педофилско, псевдоакадемично издание – Падлика: Журнал за педофилия. Във въпросното интервю Ъндъруейджър е попитан: „Изборът на педофилията за индивида, отговорен избор ли е?“, при което той отговорил:

"Естествено, че е отговорен избор. Това, от което съм поразен, откакто зная и разбирам повече хората, избрали педофилията е, че те се оставят да бъдат твърде много определени от други хора. Обикновено това е в основата си негативна дефиниция. Педофилите изразходват гоялма част от времето и енергията си, защитавайки техния избор. Не мисля, че е нужно да го правят. Педофилите могат дръзко и смело да потвърдят, каквото са избрали. Могат да кажат, че искат да намерят най-добрия начин да обичат. Аз също съм теолог и като такъв, вярвам че е по божията воля да има близост и интимност, единство на плътта, между хората. Педофилът може да заяви: „Тази близост е възможна за мен, въз основа на избора, който направих.“ Педофилите са твърде отбранителни. Те прокламират: „Вие, хора, казвате, че каквото съм избрал е лошо, че не е добро. Слагате ме в затвора, правите всички онези ужасни неща с мен. И трябва да определя любовта си по един или друг начин като забранена.“ Какво мисля, че трябва да направят като изявление педофилите е, че преследването на интимност и любов е каквото са избрали. И дръзко могат да кажат: „Вярвам че това е всъщност част от божията воля.“ Те имат правото да направят това изявление за себе си като личен избор. Дали могат или не могат да убедят някого в правотата си е друг въпрос."[16][17]

Твърди се, че коментарите на Ралф Ъндъруейджър и Холида Уейкфийлд са в контекст на тяхното виждане, че най-добрата програма за превенция на сексуално насилени деца е онази, съсредоточена върху спирането на действията на насилниците. Ъндъруейджър по-късно казва, че „радикалните феминистки, които са самозвани експерти по сексуално насилие“ взели интервюто извън контекст и разбрали погрешно неговите отговори и припомня многократни негови предни изказвания, в които подчертава вярата си, че: „сексуалния контакт между възрастен и дете е неприемлив, и никога не може да бъде положителен“.[18] Ъндъруейджър и Уейкфийлд специално подчертават, че сексуалния контакт между възрастен и дете е винаги вреден и нараняващ в книгата си от 1994 „Завръщането на фуриите“.[19]

Бележки редактиране

  1. Некролог в „Northfield News“
  2. Summit, R. C. Ritualistic Child Abuse: A report on the seminar presented by Professor Roland Summit for the New South Wales Child Protection Council, Sydney, NSW Child Protection Council, 1994, p 14
  3. Hechler, D. The Battle and the Backlash: The Child Sexual Abuse War. Lexington, Massachusetts; Toronto, Lexington Books, 1988.
  4. Meinert, D. Two-thirds of all child-abuse reports groundless, says study, San Diego Union-Tribune, 1985, p1-6
  5. Formanek Jr, R. Child Abuse Waning, The Record, 11 ноември 1985, p. 1; Gentry, C. and P. Basofin Group's Ad calls HRS 'Gestapo-like', St Petersburg Times, 17 октомври 1989, p.b 1; O'Morain, P. Irish Group Is Linked To Opponents of Child Abuse Programmes In US, Irish Times, 25 юни 1996, p. 7
  6. Shirk, M. Fewer Cases of Abuse Confirmed, St Louis Post-Dispatch, 23 септември 1990, p. 1
  7. Emery, E. and R. Flack Plan would overhaul child abuse reporting / Lawmaker seeks greater protection for parents, Colorado Springs Gazette Telegraph, 13 февруари 1991, p1
  8. Chung, L. A. Abuse Experts Clash About Child Witnesses, The San Francisco Chronicle, 1 февруари 1985, p25
  9. Grant, L. Tricks of the Memory // The Guardian. 25 април 1994. с. 8.
  10. Lightfoot, L. Child Abuse Expert Says Paedophilia Part Of `God's Will' – Dr Ralph Underwager // The Sunday Times. 19 декември 1993.
  11. Duncan, D. Children's testimony in sexual abuse cases remains controversial // The Seattle Times. 3 май 1997. с. B9.
  12. Dvorchak, R. Custody Fights Use Sex Charge as Weapon // The Arizona Republic. 22 август 1992. с. A1–8.
  13. Struck, D. Little Found to Substantiate Accounts of Bizarre, Satanic Child Abuse // The Baltimore Sun. 29 декември 1986.
  14. Smith, L. Truth Can Be Victim In Child Sex Abuse // Chicago Sun-Times. 13 септември 1992. с. 30.
  15. Salter, A. Confessions of Whistle-Blower: Lessons Learnt // Ethics & Behavior 8 (2). 1998. DOI:10.1207/s15327019eb0802_2. с. 115 – 124.
  16. Freyd, Jennifer J. Betrayal Trauma: The Logic of Forgetting Childhood Abuse. Cambridge, MA; London, Harvard University Press, 1998. ISBN 0-674-06806-8. с. 38.
  17. Paidika interview: Hollida Wakefield and Ralph Underwager Part I // Nudist/Naturalist hall of shame. Посетен на 5 април 2010.
  18. Underwager, R. Misinterpretation of a Primary Prevention Effort // Issues in Child Abuse Accusations 6 (2). 1994. с. 96 – 107.
  19. Underwager, Ralph C.; Wakefield, Hollida. Return of the furies: an investigation into recovered memory therapy. La Salle, Ill, Open Court, 1995. ISBN 0-8126-9272-1. с. 64 – 66.

Източници редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ralph_Underwager в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​