Рафаил Жечев

български генерал

Рафаил Жечев Кънев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1934 – 1935), флигел-адютант на Цар Борис III (1935 – 1943) и на Цар Симеон II (1943 – 1944), генерал-адютант на Цар Симеон II (1944 – 1945).

Рафаил Жечев
български генерал
Звание
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (53 г.)

Биография редактиране

Рафаил Жечев е роден през 1891 година, брат е на генерала Кирил Жечев. Служи в 10 артилерикски полк и Варненския брегови укрепен пункт. През 1927 г. служи в Държавната военна фабрика, след което от 1932 г. служи в 1-ва пехотна софийска дивизия, от 1933 г. отново е на служба в ДВФ и през 1935 г. е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която длъжност е до 1935 г. когато преминава в запаса. През същата година с рапорт №214 от 9 май е назначен за флигел-адютант на Цар Борис III.[1] Заема и поста началник на Военната канцелария на Н.В. Цар Борис III, която е създадена през 1937 година[2] и е член на Висшия военен съвет.

По-късно е назначен за настойник и флигел-адютант малолетния Цар Симеон II, след което през 1944 г. е назначен за негов генерал-адютант.[3]

Генерал-лейтенант Рафаил Жечев е осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян през 1945 г.

Военни звания редактиране

Бележки редактиране

  1. Недев, Н., Цар Борис III – биография, София, 1997, издателство „Хераклит“, стр. 280
  2. Семерджиев, П., Народният съд в България 1944 – 1945: Кому и защо е бил необходим, София, 1998, издателство „Македония прес“, стр. 85, 88
  3. Недев, Н., Цар Борис III – биография, София, 1997, издателство „Хераклит“, стр. 627

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 309.
  • Недев, Н., Цар Борис III – биография, София, 1997, издателство „Хераклит“, 653 страници
  • Семерджиев, П., Народният съд в България 1944 – 1945: Кому и защо е бил необходим, София, 1998, издателство „Македония прес“