Рашко Сугарев
български писател
Тази статия е за българския писател. За литературната награда вижте Рашко Сугарев (награда).
Рашко Младенов Сугарев е български писател[1].
| Рашко Сугарев | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Биография редактиране
Роден е на 1 април 1941 г. в Пловдив. Завършва медицина в Пловдив (1967) и завежда окръжния психиатричен кабинет в Смолян (1968-1972). Живее в София от 1977 г.
Той е преводач, романист (има публикувани няколко романа) и автор на разкази.
Умира на 16 март 1995 г. в София.
Памет редактиране
На негово име е учредена литературна награда за най-добър публикуван разказ „Рашко Сугарев“.
Библиография редактиране
- Ние, праведните, 1971
- Старшината и слънцето. Разкази, 1973 (1983)
- Дунавско хоро. Повест, 1976
- Синева и сняг, 1978
- Балада за князе. Разкази и повести, 1982
- Отказ от наследство. Роман, 1984
- Преображения господни. Роман. Кн. 1, 1988
- Светлината на онези дни. Новели, 1988
Бележки редактиране
- ↑ www.litcompass.com, архив на оригинала от 7 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150707132904/http://www.litcompass.com/public/index.php?page=authors&action=view&authorid=28, посетен на 6 юли 2015
Външни препратки редактиране
- Деян Енев, „Сизифът на словото (20 години без Рашко Сугарев)“, „Площад Славейков“, 8 март 2015
- Рашко Сугарев, „Довиждане без сбогом“, Портал за култура, изкуство и общество, 16 март 2015