Рашко Чорбаджиев

Рашко Чорбаджиев е български революционер, деен участник в борбата за освобождението на Добруджа.

Рашко Чорбаджиев
български революционер
Роден	1888 г. с. Малка Кайнарджа, Силистренско България
Починал	8 ноември 1967 г. Варна, Народна република България

Биография

Рашко Чорбаджиев е роден през 1888 г. в с. Малка Кайнарджа-Силистренско. Отбива военната си служба в 8 конен полк в Добрич, където завършва и подофицерска школа. Награждаван е за военната си служба. Участва във войните за национално обединение като кавалерист. След 1919 г. се заселва и до края на живота си остава във Варна. Четник и водач на бойни групи още през 1921 – 1923. Постоянно навлиза с чети в Южна Добруджа, участва в битки и прогонва румънци и жандармеристи. През 1924 г. по донос е осъден и лежи в затвора в Шумен. През 1925 г. излиза от затвора и участва в прочистването и ликвидирането на комунистическите ядра и от двете страни на границата в Добруджа. На 21 август 1925 г. Иван Хаджииванов и Слави Алексиев му издават легитимация от името на ЦК на ВДРО за четник и ръководител на бойна група в Куртбунарския район. От 1919 до 1940 г. участва в десетки акции на ВДРО в добричка област заедно със Стайко Колев и други четници в сражението край Алфатар. След 1929 г. комунистите се опитват да използват куриерите и организацията на ВДРО за връзка с Коминтерна. Става провал и Рашко Чорбаджиев попада за 1 година затвора.

За заслуги към Родината е предложен да му се отпусне народна пенсия и орден през 1943 г.

Райшо Чорбаджиев е близък роднина на Иван Георгиев – комунист, член на ЦК на БКП след 9 септември 1944 г. Той го подучва и урежда да получи привилегии и пенсия като партизански командир, а жена му димитра като ятак на комунистите.

След 1944 г. работи в „Здрава храна“ – Варна.

Умира на 8 ноември 1967 г. във Варна.

Рашко Чорбаджиев е женен за Димитра Чорбаджиева. Има две деца: син Борис и дъщеря Йорданка.

На 8 ноември 1967 г. във Варна.

Източници

• Димитрова, М., С. Йорданов. Лицата на Русе. Русе 2012
• Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005.
• Златев Л. „Без борба няма свобода!“ ВДРО 1923 – 1940.
• в. Народно дело, бр. 100/26.05.1988 г.

Външни препратки

• Златев, Л. Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine. 1923 – 1940 г. Русе, 2009 г.
• Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005 Архив на оригинала от 2016-08-03 в Wayback Machine.
• Уебстраница Архив на оригинала от 2016-01-11 в Wayback Machine., посветена на ВДРО