Disambig.svg Тази статия е за направлението в социализма. За реинтерпретацията на историята вижте Исторически ревизионизъм.

Ревизионизмът е направление в социализма, оспорващо възгледите на Карл Маркс за революцията като единствен път за създаване на социалистическо общество.[1]

Ревизионизмът се свързва най-вече с германския идеолог Едуард Бернщайн, един от основоположниците на демократичния социализъм, който в края на XIX век подлага на цялостна ревизия марксизма, доминиращ по това време в европейското социалистическо движение. Възгледите на Бернщайн дават тласък на социалистическия реформизъм, поставящ си за цел достигането до социализма чрез постепенни мирни реформи на капиталистическата система.[2]

Сред причините за появата и широкото разпространение на ревизионизма са неуспеха на революциите от 1848 и Парижката комуна през 1871 година, съпоставени с постигнатите по мирен път социални подобрения за работниците в развитите страни.[3]

По-късно определението „ревизионизъм“ се превръща в често използвано пейоративно название, с което различни марксистки дейци се определят един друг в своите спорове – за ревизионисти са обявявани от своите противници множество марксисти, от Йосиф Сталин, Лев Троцки до Никита Хрушчов, китайските комунисти или югославската школа „Праксис“.

БележкиРедактиране

  1. Eichhorn, Wolfgang. Über Eduard Bernstein. Gegensatz und Berührungspunkte zu Rosa Luxemburg und W. I. Lenin. // Jahrbuch für Forschungen zur Geschichte der Arbeiterbewegung I. 2002. (на немски)
  2. Kindersley, R. K. Marxist revisionism: From Bernstein to modern forms. // Wiener, Philip P. (ed.). Dictionary of the History of Ideas. New York, Charles Scribner's Sons, 1973 – 74. (на английски)
  3. Нягулов, Благовест. Ранният социализъм на Балканите: идеи и практика в Сърбия, Румъния и България. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 241 – 242.