Ревизор (комедия)

Вижте пояснителната страница за други значения на Ревизор.

„Ревизор“ (на руски: Ревизо́р) е комедия в пет действия на Николай Гогол. Написана е през есента на 1835 г., а през пролетта на следващата е поставена за първи път на театрална сцена в Санкт-Петербург.

Ревизор
Ревизо́р
обложка на първото издание на руски (1836)
обложка на първото издание на руски (1836)
АвторНиколай Гогол
Създаване1835 г.
Първо издание1836 г.
Руска империя
Оригинален езикруски
Жанрдрама
Видкомедия
НачалоГородничий. Я пригласил вас, господа, с тем, чтобы сообщить вам пренеприятное известие: к нам едет ревизор.
КрайПочти полторы минуты окаменевшая группа сохраняет такое положение. Занавес опускается.

бележки
  • първо издание на български – 1882 г.
Ревизор в Общомедия

Действащи лицаРедактиране

  • Антон Антонович Сквозник-Дмухановски – градоначалник
  • Анна Андреевна – негова жена
  • Мария Антоновна – негова дъщеря
  • Лука Лукич Хлопов – училищен настоятел
  • Жена му
  • Амос Фьодорович Ляпкин-Тяпкин – съдия
  • Артемий Филипович Земляника – началник на благотворителните заведения
  • Иван Кузмич Шпекин – пощенски началник
  • Пьотър Иванович Добчински, Пьотър Иванович Бобчински – градски помешчици
  • Иван Александрович Хлестаков – чиновник от Петербург
  • Осип негов слуга
  • Християн Иванович Гибнер – околийски лекар
  • Фьодор Андреевич Люлюков, Иван Лазаревич Растаковски, Степан Иванович Коробкин – чиновници в оставка, почтени лица в града
  • Степан Илич Уховертов – полицейски пристав
  • Свистунов, Пуговицин, Держиморда – стражари
  • Абдулин – търговец
  • Февронья Петровна Пошлепкина – жена на железар
  • Жената на един подофицер
  • Мишка – слуга у градоначалника
  • Слуга в хотела
  • Гости и гостенки, търговци, еснафи, тъжители

СюжетРедактиране

Сюжетът ѝ е подсказан от Пушкин, когото самия в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в обвинителен акт срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите ѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.

РецензияРедактиране

Комедията и нейното драматургично представление са сред най-значимите културни събития в Русия във века на нейното израстване като държава-стожер на Свещения съюз и покровител на изкуствата, сред които изпъква руската класическа литература. За това допринася и вниманието, което е отделено на премиерата на „Ревизор“ от руския цар и император. Николай I, заедно с престолонаследника Александър II, заявяват присъствието си в ложите на театъра, което още повече центрира обществения фокус на внимание върху постановката. Зрителите забелязват, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.

Произведението е оценено подобаващо от литературната критика като първата проява на реализма на т.нар. натурална школа в руската литература. Сюжетната колизия и безпощадна сатира над еснафските нрави придават общочовешки гротесков колорит на произведението, а типологията на характерите на главните герои – неповторима социална живописност и неимоверна психологическа вместимост в етера на образите.

Драматургичната постановка по „Ревизор“ е представена за първи път на 19 април 1836 г. на сцената на Александровския театър в столицата на империята. След представлението буквално цялото обществено мнение в Санкт Петербург, Москва и по-големите градове на страната е „взривено“ от видяното и чутото. Авторът, поставен в центъра на обществения и литературен дебат, се вижда принуден да замине доброволно в изгнание в Швейцария за цели 12 години поради оценките за внушенията на творбата, които захранват зловредния нравствено-психологически климат, водещ до всеобща духовна деградация във всяко общество. В центъра на сюжета на „Ревизор“ се намира огледало на обществото, символизиращо суетата.

ИзточнициРедактиране

  • Руска класическа литература, литературен справочник, ISBN 954-8706-21-0
  • Н.В.Гогол – Събрани съчинения в шест тома, издателство „Български писател“, София 1953-1955

Международни премиери и сцениРедактиране

  • Париж – „Порт-Сен-Мартен“ (1853), театър „Евр“ (1898), театр „Режан“ (1907), Театър Елисейски поля (1925), театър „Ателие“ (1948); Лайпцигски театър (1857)
  • Берлин – Придворен театър (1895), „Шилер-театър“ (1902, 1908), Немски театър (1907, 1950. 1952);
  • Прага – Временен театър (1865), Национален театър (1937), Реалистичен театър (1951)
  • Белград – Кралски театър (1870, 1889), Краковски театър (1870);
  • Виена – „Бургтеатър“ (1887, 1894), „Йозефщадтеатър“ (1904), Свободен театър (1907), театър „Скала“ (1951). „Фолкстеатър“ (1957);
  • Брюксел – „Нуво театър“ (1897), Кралски театър (1899);
  • Дрезден – Придворен театър (1897), Шведски театър, Гелсингфорс (1903);
  • Лондон – „Стейдж театър“ (1906), „Барнс театър“ (1926);
  • Варшавска филхармония (1907)

Превод на български език е публикуван през 1891 г. от Иван Иванов в Шумен.[1]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране