Регинаридите (на немски: Reginare) са знатна средноевропейска аристократична фамилия, която играе голяма роля от началото на 10 век преди всичко в днешна Белгия.[1][2][3]

Издигането на фамилията започва, когато Гизелберт, граф в Маасгау, отвлича през 846 г. една дъщеря на император Лотар I и се жени за нея. Бракът е признат 849 г., потомците имат произход от Карл Велики и така принадлежат – въпреки предишното престъпление – към най-горното съсловие на европейската аристокрация.

Фамилията дава три херцога в Долна Лотарингия, графове на Хенегау и Льовен, ландграфове на Брабант по-късно херцози на Брабант (едновременно са и херцози на Долна Лотарингия). От 1247 г. са с Дом Хесен ландграфове на Хесен, по-късно курфюрстове на Хесен и Велики херцози на Хесен.

Владетелството на Регинаридите свършва със смъкването на последния Велик херцог Ернст Лудвиг през ноември 1918 г.

Първите Регинариди

редактиране
  • Гизелберт, граф в Маасгау, 866 граф в Ломегау, ∞ отвличане 846, брак 849 признат, NN (вероятно Ерменгарда) (* ок. 826/830), дъщеря на император Лотар I (Каролинги)

Графство Хенегау

редактиране

Графство Льовен

редактиране

Маркграфство Валансиен

редактиране
  • Регинар от Хаснон, син на Регинар от Льовен (син на Ламберт I Брадатия), маркграф 1045
  • Херман от Берген († 1051), негов зет, от 1049 маркграф на Валансиен; граф на Берген и граф в Брабантгау

Ландграфство Брабант

редактиране

Херцогство Брабант

редактиране
  • Хайнрих I, херцог на Брабант от 1183/1184, херцог на Долна Лотарингия 1190 – 1235
  • Хайнрих II, негов син, херцог на Брабант 1235 – 1248
  • Хайнрих III, негов син, херцог на Брабант 1248 – 1260
  • Хайнрих IV, негов син, херцог на Брабант 1261 – 1267
  • Йохан I, негов брат, херцог на Брабант 1267 – 1294
  • Йохан II, негов син, херцог на Брабант 1294 – 1312
  • Йохан III, негов син, херцог на Брабант 1312 – 1355
  • Йоана 1355 – 1404, негова дъщеря, ∞ Венцел от Люксембург 1355 – 1383
  • Хайнрих I Детето, син на Хайнрих II от Брабант и София от Тюрингия, † 1308, ландграф на Хесен

Източници

редактиране
  1. Reuter, Timothy. Germany in the Early Middle Ages 800 – 1056. New York: Longman, 1991
  2. Family tree of Reginars and Balderics: KUPPER, Jean-Louis. Annexe II. Les Régnier et les Balderic In: Liège et l’Église impériale aux XIe-XIIe siècles [en línea]. Liége: Presses universitaires de Liège, 1981 (generado el 02 julio 2017). Disponible en Internet: Annexe II. Les Régnier et les Balderic. ISBN 978-2-8218-2868-1.
  3. Medieval Lands