Резервата към международния договор е едностранно заявление на държава при подписването, ратификацията, утвърждаването или приемането на многостранен договор, или при присъединяването към него скоето тя иска да изключи или промени правното действие на определени разпоредби при тяхното прилагане спрямо държавата. Правното значение на резервата се състои в обстоятелството, че международния договор действа в отношенията между държавата която е направила резервата и останалите участнички в договора, като се изключват или променят отделни разпоредби на договора съобразно съдържанието на резервата. Резервата не променя разпоредбите за другите страни по договора. Правото на резерви е суверенно право на всяка държава. Тя дава възможност да станат участници в многостранен договор държави които приемат основните разпоредби на договора, но по различни причини не могат да се съгласят с някои второстепенни части от него. Резерва не може да бъде направена, ако: 1. Такава резерва се забранява с договора. 2. Договорът предвижда могат да бъдат направени резерви само в определен кръг случаи 3. Резервата е несъвместима с обекта и целите на международния договор.

Резервата и възраженията срещу нея трябва да бъдат направени в писмена форма и съобщени на договарящите държави и на другите държави които имат право да станат страни по договора. Когато резервата е направена при подписване на международен договор, който подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване. Тя трябва да бъде официално потвърдена от държавата, направила резервата при изразяване на съгласието да се обвърже с договора. Резервата обикновено се съдържа в ратификационната грамота. В националното право на България е предвидено, че резерви по разпоредбите на международен договор се вписват при подписването му или в акта за ратификация, утвърждаване или приемане на договор. На Министъра на външните работи е възложено да заявява възражения срещу резерви направени от други държави, както и да оттегля резерви и възражения.