Уикипедия

Резово

Рèзово (стар правопис: Рѣзово) е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас. То е най-южното населено място по българското Черноморие.

Резово
Кметското наместничество в Резово
Кметското наместничество в Резово
България
41.9845° с. ш. 28.0299° и. д.
Резово
Област Бургас
41.9845° с. ш. 28.0299° и. д.
Резово
Общи данни
Население81 души[1] (15 септември 2022 година)
1,69 души/km²
Землище48,064 km²
Надм. височина0 m
Пощ. код8281
Тел. код0550
МПС кодА
ЕКАТТЕ62459
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   – кмет		Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Резово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Резово се намира на около 73 km югоизточно от областния център Бургас и – в същата посока, на около 25 km от общинския център град Царево и около 15 km от град Ахтопол. Разположено е северно от устието на Резовска река, по която минава държавната граница с Република Турция, и от брега на малък залив с малък пясъчен плаж. На около 200 – 300 m източно от селото, при нос Резово[2] и на север от носа, черноморският бряг, изграден от кредни вулканични скали, е стръмен, с множество скални отломки в крайбрежните води. Надморската височина нараства от около 15 m в южния край на селото до около 40 – 45 m на север, а при сградата на кметското наместничество е около 29 m.

В климатично отношение районът на селото се отнася към Преходно-средиземноморската подобласт от Европейско-средиземноморската област на субтропичния климатичен пояс.

До село Резово води третокласният републикански път III-9901, който се отклонява от републикански път II-99 при град Царево и на югоизток преминава последователно през село Варвара, град Ахтопол и село Синеморец. На около 6 km северозападно от Резово този път пресича река Силистар и там пътно отклонение на изток води през крайморската част на защитената местност Силистар[3] до едноименния плаж.

Землището на село Резово граничи: с Република Турция на юг, със землищата на селата Бродилово на запад, Синеморец на север и с Черно море на изток.

Населението на село Резово, наброявало 422 души при преброяването към 1934 г. и 518 към 1946 г., намалява до 104 към 1975 г. и 86 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 46 лица, за 46 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[5]

 
Входната табела на селото

ИсторияРедактиране

През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки в България. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3 – 4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

Село Резово е заселено в местността с тогавашно наименование „Свети Яни“ след Македоно-одринското въстание в 1903 г., когато старото село Резово[6] е било опожарено, като населено с българи. Старото село се е намирало на около 10 km западно от новото местоположение на селото към 1926 г.[7]

Според статистиката на Любомир Милетич, към 1913 г. в Резово има 70 български семейства.

Селото е било сравнително голямо и е отразявано върху географски карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно.

 

РелигииРедактиране

 
Православен храм „Свети Йоан Кръстител“
 

В селото се изповядва православно християнство. Край брега на залива при устието на Резовска река е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“, построен през лятото на 2000 г. и осветен през 2002 г.[8]

Обществени институцииРедактиране

Изпълнителната власт в село Резово към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.[9]

РадиоРедактиране

В Резово единствените радиостанции, които се приемат, са националните радиостанции на БНР и турски станции на турското държавно радио TRT.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 m). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.[10]
  • На север от Резово се намира защитената местност Силистар, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
  • На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.

ЛичностиРедактиране

Родени в Резово
  •   Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.[11]

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Резово.

БележкиРедактиране

  1. ↑ www.grao.bg.
  2. ↑ „РЕЗОВО – нос в Черно море“. Енциклопедия "България", том 5, стр. 733, Издателство на БАН, София, 1986 г.
  3. ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Силистар. Категория: Защитена местност
  4. ↑ Справка за населението на с. Резово, общ. Царево, обл. Бургас
  5. ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Резово, община Царево, област Бургас
  6. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  7. ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 6 (21). I. Окръг Бургас / 5. Околия Василикò / 6. Общ. Резово, с. Резово (Ени-Кьой)5), бележка 5 под линия.
  8. ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, с. Резово – храм „Св. Иоан Кръстител“ – 2002 г.
  9. ↑ Справка за кметство Резово, общ. Царево към 17.12.1999 г. Събитие: закриване Справката е генерирана на 17.10.2022
  10. ↑ Български средновековни градове и крепости. Том I – Градове и крепости по Дунав и Черно море. Съставители: Александър Кузев, Васил Гюзелев. 1981. Издателство „Георги Бакалов“, Варна. Стр. 438 (222): Кастрицион
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Резово&oldid=11664306“.