Уикипедия

Резово

село в община Царево, обл. Бургас

Рèзово (стар правопис: Рѣзово) е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас. То е най-южното населено място по българското Черноморие.

Резово
Кметското наместничество в Резово
Кметското наместничество в Резово
България
41.9845° с. ш. 28.0299° и. д.
Резово
Област Бургас
41.9845° с. ш. 28.0299° и. д.
Резово
Общи данни
Население77 души[1] (15 март 2024 г.)
1,61 души/km²
Землище48,064 km²
Надм. височина0 m
Пощ. код8281
Тел. код0550
МПС кодА
ЕКАТТЕ62459
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   – кмет		Царево
Марин Димов
(ГЕРБ; 2023)
Резово в Общомедия

География

редактиране

Село Резово се намира на около 73 km югоизточно от областния център Бургас и – в същата посока, на около 25 km от общинския център град Царево и около 15 km от град Ахтопол. Разположено е северно от устието на Резовска река, по която минава държавната граница с Република Турция, и от брега на малък залив с малък пясъчен плаж. На около 200 – 300 m източно от селото, при нос Резово[2] и на север от носа, черноморският бряг, изграден от кредни вулканични скали, е стръмен, с множество скални отломки в крайбрежните води. Надморската височина нараства от около 15 m в южния край на селото до около 40 – 45 m на север, а при сградата на кметското наместничество е около 29 m.

В климатично отношение районът на селото се отнася към Преходно-средиземноморската подобласт от Европейско-средиземноморската област на субтропичния климатичен пояс.

До село Резово води третокласният републикански път III-9901, който се отклонява от републикански път II-99 при град Царево и на югоизток преминава последователно през село Варвара, град Ахтопол и село Синеморец. На около 6 km северозападно от Резово този път пресича река Силистар и там пътно отклонение на изток води през крайморската част на защитената местност Силистар[3] до едноименния плаж.

Землището на село Резово граничи: с Република Турция на юг, със землищата на селата Бродилово на запад, Синеморец на север и с Черно море на изток.

Населението на село Резово, наброявало 422 души при преброяването към 1934 г. и 518 към 1946 г., намалява до 104 към 1975 г. и 86 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 46 лица, за 46 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[5]

 
Входната табела на селото

История

редактиране

През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки в България. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3 – 4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

Село Резово е заселено в местността с тогавашно наименование „Свети Яни“ след Македоно-одринското въстание в 1903 г., когато старото село Резово[6] е било опожарено, като населено с българи. Старото село се е намирало на около 10 km западно от новото местоположение на селото към 1926 г.[7]

Според статистиката на Любомир Милетич, към 1913 г. в Резово има 70 български семейства.

Селото е било сравнително голямо и е отразявано върху географски карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

Учител в село Резово има за първи път през 1885 г. Учебните занятия се водят по къщите, а по-късно през 1908 – 1909 г. е направена с такава цел пристройка от една учебна стая към църквата. Първоначалният брой ученици е 8 – 10 деца. През 1922 г. със средства на селяните е построена нова училищна сграда. В това училище децата учат до 1955 – 1956 г., когато е построена нова училищна сграда. Поради намаляване броя на учениците, от 1961 – 1962 г. учебните занятия се водят от един учител. През 1970 – 1971 г. училището е закрито.[8]

През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция, в която зона има ограничение на достъпа. През 2010-те години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители (към 2024 г.), но през лятото жителите се увеличават многократно.

Религии

редактиране
 
Православен храм „Свети Йоан Кръстител“

В селото се изповядва православно християнство. Край брега на залива при устието на Резовска река е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“, построен през лятото на 2000 г. и осветен през 2002 г.[9]

Обществени институции

редактиране

Изпълнителната власт в село Резово към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.[10]

Радио

редактиране

Единствените радиостанции, които се приемат в Резово, са националните радиостанции на БНР и станциите на турското държавно радио TRT.

Културни и природни забележителности

редактиране
  • На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 m). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.[11]
  • На север от Резово се намира защитената местност Силистар, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
  • На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.

Личности

редактиране
Родени в Резово
  •   Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.[12]

Галерия

редактиране

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ „РЕЗОВО – нос в Черно море“. Енциклопедия "България", том 5, стр. 733, Издателство на БАН, София, 1986 г.
  3. ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Силистар. Категория: Защитена местност
  4. ↑ Справка за населението на с. Резово, общ. Царево, обл. Бургас
  5. ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Резово, община Царево, област Бургас
  6. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  7. ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 6 (21). I. Окръг Бургас / 5. Околия Василикò / 6. Общ. Резово, с. Резово (Ени-Кьой)5), бележка 5 под линия.
  8. ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 884 „Групов фонд „Основни и начални училища в община – Ахтопол“ (1944 - )“; История на фондообразувателя, с. Резово.
  9. ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, с. Резово – храм „Св. Иоан Кръстител“ – 2002 г.
  10. ↑ Справка за кметство Резово, общ. Царево към 17.12.1999 г. Събитие: закриване Справката е генерирана на 17.10.2022
  11. ↑ Български средновековни градове и крепости. Том I – Градове и крепости по Дунав и Черно море. Съставители: Александър Кузев, Васил Гюзелев. 1981. Издателство „Георги Бакалов“, Варна. Стр. 438 (222): Кастрицион
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Резово&oldid=12388356“.