Резово

Резово (Рѣзово) е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас. Разстоянието до Бургас е 95 км.

Резово
Кметското наместничество в Резово
Резово 41.985278, 28.031389 Резово
Общи данни
Население	70 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	48,064 km²
Надм. височина	0±1 m
Пощ. код	8281
Тел. код	0550
МПС код	А
ЕКАТТЕ	62459
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Царево Георги Лапчев (ГЕРБ)
Резово в Общомедия

География

Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се на 11 км южно от Синеморец, на 17 км от Ахтопол, на 5 км от защитената местност Силистар, на няколкостотин метра северно от турската граница и на 36 км от Лозенец. В миналото достъпът до селото е бил ограничен, но днес вече е свободен.

История

През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки в България. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3 – 4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Резово силно пострадва. Всичките 70 къщи са ограбени.

Според статистиката на Л. Милетич, към 1913 г. в Резово има 70  български семейства.

Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.

През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно.

Религии

Православен храм „Свети Йоан Кръстител“

На брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“. Построен е през лятото на 2000 година.

Обществени институции

• Кметско наместничество.

Радио

В Резово единствените радиостанции, които се приемат са само националните радиостанции на БНР и турски станции на турското държавно радио TRT.

Културни и природни забележителности

• На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.
• На север от Резово се намира защитената местност Силистар, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
• На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.

Личности

Родени в Резово

• Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.

Галерия

• 
• 
• 
• 

Външни препратки

• „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година в „Библиотека Струмски“
• История на Резово, на сайта на Община Царево
• Резово – информация и снимки
• Снимки от Резово
• Резово – оазис в края на България
• Свободни снимки от Резово под CC 2.5

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.