Резово
Резово (Рѣзово) е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, област Бургас.
| Резово | |
|---|---|
 Кметското наместничество в Резово |
|
  Резово  Резово |
|
| Общи данни | |
| Население |
59 души[1] (15 юни 2020 г.) 0,408 души/km² |
| Землище | 48,064 km² |
| Надм. височина | 0±1 m |
| Пощ. код | 8281 |
| Тел. код | 0550 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 62459 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
| Резово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се на 11 км южно от Синеморец, на 17 км от Ахтопол, на 5 км от защитената местност Силистар, на няколкостотин метра северно от турската граница, на 31 км от Царево, на 36 км от Лозенец и на 93 км от областния център Бургас. В миналото достъпът до селото е бил ограничен, но днес вече е свободен.
ИсторияРедактиране
През миналото Резово е било пристанищно селище. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от Резово, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки в България. Количеството му се изчислява на няколкостотин хиляди тона. В местността Селски дол, на 3 – 4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Резово силно пострадва. Всичките 70 къщи са ограбени[2].
Според статистиката на Л. Милетич, към 1913 г. в Резово има 70 български семейства.
Селото е било сравнително голямо и е съществувало върху географските карти. Заради нападенията на кавказките пирати (лази), то сменя мястото си и е пренесено по-далеч от морето. В началото на 20 век селото е заселено на сегашното си място и е построена църквата „Свети Константин и Елена“. След Балканската война в Резово идват няколко семейства бежанци от селата Яна и Блаца (днес в Турция) и преселници от Малко Търново. Населението се е препитавало с въглищарство, земеделие и риболов.
През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, но селището постепенно запада, защото попада в граничната зона на България с Турция. През последните 10 години селото се съживява и става любимо място за хора, търсещи уединение и спокойствие. В Резово има 77 постоянни жители, но през лятото те се увеличават многократно.
РелигииРедактиране
На брега на залива, оформен от устието на Резовска река, е разположен православният храм „Свети Йоан Кръстител“. Построен е през лятото на 2000 година.
Обществени институцииРедактиране
- Кметско наместничество.
РадиоРедактиране
В Резово единствените радиостанции, които се приемат са само националните радиостанции на БНР и турски станции на турското държавно радио TRT.
Културни и природни забележителностиРедактиране
- На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 м). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион.
- На север от Резово се намира защитената местност Силистар, интересна с богатия си растителен и животински свят. Тук може да се види запазено находище на пясъчна лилия.
- На юг е долината на река Резовска, с красиви скални образувания и множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци. Заливът е зимовище на водолюбиви птици. Могат да бъдат наблюдавани ловуващи в морето видри. По течението на реката минава границата с Турция.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Резово
Тодор Недялков, деец на ВМОРО, избран за войвода на селската смъртна дружина през пролетта на 1903 година, през Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Цено Куртев.[3]
ГалерияРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година в „Библиотека Струмски“
- История на Резово Архив на оригинала от 2007-10-10 в Wayback Machine., на сайта на Община Царево
- Резово – информация и снимки Архив на оригинала от 2018-09-27 в Wayback Machine.
- Снимки от Резово Архив на оригинала от 2007-06-07 в Archive.is
- Резово – оазис в края на България Архив на оригинала от 2007-12-02 в Wayback Machine.
- Свободни снимки от Резово под CC 2.5 Архив на оригинала от 2010-01-23 в Wayback Machine.
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 116.
