Рейкявик

столица на Исландия

Рѐйкявик (на исландски: Reykjavík, Loudspeaker.svg[ˈreiːcaˌviːk], буквално означава „Пушещия залив“) е столицата и най-големият град на Исландия. Населението е 118 814 жители (към 2012 г.), включително сателитните градове – около 202 000, което представлява около 63% от общото население на страната (321 857). Това е най-северната столица на държава в света.

Рейкявик
Reykjavík
Знаме
      
Герб
Reykjavik Main Image.jpg
Iceland relief map.jpg
64.1475° с. ш. -21.935° и. д.
Рейкявик
Страна Flag of Iceland.svg Исландия
Регион Столичен регион
Площ 273 km²
Надм. височина 8 m
Население 131 136 души (2020)
480 души/km²
Демоним рейкявиец
Глава Дагур Егертсон
Основаване 1786 г.
Пощенски код 101 – 155
Телефонен код +354
Часова зона UTC+0
Официален сайт reykjavik.is
Рейкявик в Общомедия

Разположен е в югозападната част на страната, в залива Фахсафлоуи на Атлантическия океан. Населението му е 119 108 души към 2008 г.

В Рейкявик промишленото и битовото отопление се осигуряват от термалните води. Някога хората перяли в горещите извори и дори пекли хляба си в дупки в земята. Градината на горещите извори – така наричат градчето Хверагерди, намиращо се на няколко километра на изток от Рейкявик. В Хверагерди има оранжерии, затопляни от термални води. Благодарение на тях в студената Исландия се отглеждат банани, грозде, зеленчуци, орхидеи и рози.

ИсторияРедактиране

Исландия е заселена от норвежки и келтски имигранти през края на IX и началото на X век. Според средновековната книга за заселването на Исландия Ингоулвур Артнаршон, първият исландски заселник, построил фермата си през 874 г. на полуострова, където сега се намира Рейкявик. Именно Ингоулвур и дава името на града, което в превод означава „Пушещия залив“, заради облаците пара от горещите термални извори, които са правели дълбоко впечатление на заселниците.

След като норвежките крале установяват властта над острова през 1262 г., Рейкявик се превръща в център за събиране на данъци, както и важен център за търговия с Норвегия, Англия и Ханза. Неговото административно, търговско и икономическо значение се засилва след 1395 г., когато Исландия става владение на Дания. През 1627 г. Рейкявик е изцяло опустошен от берберските пирати, начело с Мурад Рейс-младши – холандският ренегат на Ян Янсон ван Харлем.

Много векове по-късно, около средата на XVIII век, малкото градче започва да расте близо до фермата в Рейкявик благодарение на кралския касиер Скули Магнусон, известен като „бащата на Рейкявик“, който основава работилници за вълна в Рейкявик като част от работата си за модернизиране на исландската икономика. Това е бил тласък за началото на развитието на Рейкявик като град. Рейкявик получава статут на град на 18 август 1786 г.

Исландският парламент се среща за първи път през 930 г. на полетата в югозападна Исландия. През 1798 г. всичко е премахнато, но през 1845 г. е пресъздадено в Рейкявик, където се намират правителството и администрацията на страната. Когато Исландия постига самоуправление, а след това и независимост от Дания, Рейкявик става столица на държавата.

С ускоряването на икономическия прогрес през XX век, Рейкявик също нараства, но придобива особено бързо развитие през втората половина на XX век.

По време на Втората световна война Рейкявик придобива стратегическо значение за американските и английските кораби, които патрулират във водите на Северния Атлантически океан. На 10 май 1940 г., след като Германия окупира Дания и Норвегия, британските войски кацат в Рейкявик по време на операция „Форк“. Те не срещат никаква съпротива. През декември 1943 г. изтича договорът за личен съюз на Дания и Исландия, сключен през 1918 г. На 17 юни 1944 г. Исландия е провъзгласена за независима република, а град Рейкявик официално е признат за нейна столица.

ГеографияРедактиране

Рейкявик е разположен в югозападната част на Исландия. През ледената епоха голяма част от площта на Рейкявик е била покрита от ледник, докато друга част се е намирала под морската повърхност. В миналото намиращите се в близост хълмове са били активни вулкани.

След края на ледниковата епоха, издигането на земната повърхност е унищожило съществуващите ледници. Вулканични изригвания и земетресения са оформили днешния релеф. През Рейкявик тече река Елидаа, която е неплавателна. На 10 км. на север от столицата се намира планината Еся (914 м).

По-голямата част от града е разположена на п-ов Селтярнарнес.

КлиматРедактиране

Температурите в столицата рядко падат под -15 °C през зимата, тъй като климатът е силно повлиян от топлото течение Гълфстрийм. Kлиматът е субполярен океански, а градът е разположен на северната граница на умерената зона. Поради крайбрежното си разположение, в Рейкявик се наблюдава силен вятър, (особено през зимата). Лятото е хладно с температури между 10 °C и 15 °C, понякога надвишаващи 20 °C. Средно 148 дни в годината са дъждовни. Сухото време не е типично, въпреки това през 2007 година не са били отбелязани никакви валежи в продължение на месец. Пролетта е най-слънчевият сезон, а най-слънчевият месец е май. Най-високата измерена температура е 26,2 °C (30 юли 2008 година).

Климатични данни за Рейкявик
Показатели яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 10,7 9,9 11,7 14,7 20,6 22,4 26,2 24,8 18,5 15,7 12,6 12,0 26,2
Средни максимални температури (°C) 2,5 2,8 3,4 6,1 9,7 12,4 14,2 13,6 10,9 7,0 4,1 3,1 7,48
Средни температури (°C) 12,8 13,4 14,1 15,4 17,5 20,2 22,4 22,7 21,7 19,2 16,1 13,5 15,7
Средни минимални температури (°C) −2,4 −2,4 1,9 0,5 3,8 7,0 8,8 8,4 5,7 2,2 −0,5 −1,8 2,3
Абсолютни минимални температури (°C) −19,7 −17,6 −16,4 −16,4 −7,7 −0,7 2,7 −0,4 −4,4 −10,6 −15,5 −16,8 −19,7
Средни месечни валежи (mm) 80,6 85,6 81,4 56,0 52,8 44,2 52,7 68,6 71,8 74,3 79,5 94,3 841,9
Източник: Iceland Met Office[1]

ЛичностиРедактиране

Родени
Починали

Побратимени градовеРедактиране

Външни препраткиРедактиране