Отваря главното меню

Раймонд Лулий (на каталонски: Ramon Llull, rəˈmoɲ ˈʎuʎ, 1232 – 1315) е каталонски философ, теолог и писател (на каталонски името му се произнася Рамòн Люль, на български е прието звученето, произлизащо от латинизирания вариант Raimundus Lullius). Смятал е, че чисто логическа аргументация може да потвърди християнското учение. За да постигне тази цел, с което да убеди и друговерците, Лулий разработва своето „велико изкуство“ (Ars magna), което представлява комбинаторно разглеждане на общи термини и тълкуването им в изречения. Своя подход Лулий излага, използвайки множество графични представяния – кръгове, таблици, дървета и пр.

Раймонд Лулий
Raymundus Lullius
каталонски философ и писател

Роден
около 1232 г.
Починал
около 1316 г. (84 г.)

Религия католицизъм
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Школа Схоластика
Подпис Lullus-Autograph 1256.png
Раймонд Лулий в Общомедия

Обстоятелствата около смъртта на Лулий не са изяснени напълно, като се предполага, че е починал на път към родното си място, връщайки се от Тунис. Допуска се че отпътуването му е било свързано с някакъв инцидент. След смъртта му се разпространява легендата, че е бил екзекутиран чрез лапидация през 1315 година. В по-късни времена и векове наред под името на Раймонд Лулий се разпространяват множество алхимически трактати, които мнозинството съвременни изследователи счита за неавтентични.

Като мисионер и проповедник Лулий отделя особено внимание на езика, който използва. Така, и допълнително от философската му нагласа, той става една от значимите фигури в развитието на испаноезичната литература.

Основни творбиРедактиране

  • Compendium logicae Algazelis
  • Llibre de contemplació en Déu (1276)
  • Ars demostrativa (Монпелие, 1274?)
  • Llibre de oracions e contemplació del entenimient' (1275)
  • Libro del Orden de Caballería (Майорка, 1281)
  • Art de contemplació (1287)
  • Les cents noms de Déu (1289)
  • Libro de los mil proverbios
  • Félix o Libro de las maravillas
  • Árbol de la filosofía desiderativa (1290)
  • Blanquerna
  • Ars magna et ultima
  • Lo Desconhort (поезия, Рим, 1295)
  • El árbol de la ciencia (Рим, 1296)
  • Arbre de filosofia d'amor (1298)
  • Cant de Ramon (поезия, Париж, 1299)
  • Libro del ascenso y descenso del entendimiento (Монпелие, 1304)
  • Liber de fine (Монпелие, 1305)
  • Liber de reprobationis aliquorum errorum Averrois (Париж, 1310)
  • Vida coetània (автобиография, Париж, 1311)
  • Liber de Deo et de mundo (Тунис, 1315)
  • Liber de maiore fine intellectus amoris et honoris (Тунис, 1315)

Външни препраткиРедактиране