Рендина (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рендина.
Рендѝна или понякога Рентѝна (на гръцки: Ρήχιος, старо Ρεντίνα, Рендина) е река в Егейска Македония, Гърция.
Рендина Ρήχιος | |
---|---|
![]() | |
Местоположение в Солунско![]() ![]() | |
Общи сведения | |
Местоположение | дем Бешичко езеро |
Дължина | 8,7 km |
Начало | |
Място | Бешичко езеро |
Координати | |
Устие | |
Място | Бяло море |
Координати |
ОписаниеРедактиране
Реката изтича от Бешичкото езеро (Волви) и тече на изток. Веднага след село Рендина в миналото реката е получавала големия си ляв приток Дриста или Масларската река (на гръцки Вамвакия), която обаче по-късно е отклонена в канал към езерото. След това реката влиза в тесен пролом между планината Сугляни на юг и Псили Рахи (341 m), южно разклонение на Орсовата планина, на север. Входът на пролома в средновековието се пази от Рендинската крепост. След пролома реката излиза в Аспровалтската равнина и се влива в Орфанския залив (или Рендинския залив) на Бяло море северно от Ставрос.[1]
„Недалече от Солун тече река на име Рехий, която тече през плодородна и богата област и се влива в близкото море. Течението на реката е постоянно, тихо, ѝ водата и е приятна на вкус. В тази богата земя има много засяти ниви и добри пасища. В това отношение страната е благословена, но в същото време е изключително достъпна за варварите, тъй като на разстояние от четиридесет мили няма нито крепост, нито друго укрепление. Затова императорът построи в устието на река Рехий, близо до морския бряг, ново много силно укрепление и му даде името Артемисий.[2][3]
Името Ρήχιος (на старогръцки Рехиос, предавано на български като Рехий, на новогръцки Рихиос) е възроденото антично име на река, използвано от Прокопий Кесарийски в „За постройките“. Идентификацията с Рендина не е сигурна.[4]
Водосборен басейнРедактиране
→ ляв приток, ← десен приток
- → Дриста (Масларска река, Абадеджурмен дере)
- ← Хасан дере (Хасанолакос)
Вижте същоРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Прокопий Кесарийски. „За постройките“. 4, 27. Посетен на 29 януари 2020 г. (на руски)
- ↑ Bekker, Dindorf, ed. Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3. Bonnae, 1838. с. 276-277. Ῥεῖ δέ τις ποταμὸς Θεσσαλονίκης οὐ πολλῷ ἄποθεν, Ῥήχιος ὄνομα· ὃς δὴ χώραν ἀγαθήν τε καὶ γεώδη περιερχόμενος τὰς ἐκβολὰς εἰς θάλασσαν τὴν ἐκείνῃ ποιεῖται. 28 προσηνὴς δὲ ὁ ποταμός ἐστι, γαληνὸν τὸ ὕδωρ καὶ πότιμον, ἡ γῆ χθαμαλή, ἀρόματα πολλά, ἕλος εὔνομον. καὶ ταύτῃ μὲν εὐδαιμονίας ἡ χώρα εὖ ἔχει, βαρβάροις δὲ λίαν εὐέφοδος οὖσα ἐτύγχανεν, οὔτε φρούριον ἐν σημείοις τεσσαράκοντα οὔτε ἄλλο τι ἔρυμα ἔχουσα. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς παρά τε τὰς τοῦ Ῥηχίου ποταμοῦ ἐκβολὰς καὶ τὴν τῆς θαλάσσης ἠϊόνα φρούριον ᾠκοδομήσατο ἐχυρώτατον, καινουργήσας αὐτός, ὅπερ Ἀρτεμίσιον ἐπωνόμασται. (на старогръцки)
- ↑ Прокопий, За строежите, 4, 27