Рендина (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рендина.
Рендѝна или понякога Рентѝна (на гръцки: Ρήχιος, старо Ρεντίνα, Рендина) е река в Егейска Македония, Гърция.
| Рендина Ρήχιος | |
-VOLVI-RHXEIOS-ANTON_035.jpg) | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | дем Бешичко езеро |
| Дължина | 8,7 km |
| Начало | |
| Място | Бешичко езеро |
| Координати | |
| Устие | |
| Място | Бяло море |
| Координати | |
Описание
редактиранеРеката изтича от Бешичкото езеро (Волви) и тече на изток. Веднага след село Рендина в миналото реката е получавала големия си ляв приток Нерища или Масларската река (на гръцки Вамвакия), която обаче по-късно е отклонена в канал към езерото. След това реката влиза в тесен пролом между планината Сугляни на юг и Псили Рахи (341 m), южно разклонение на Орсовата планина, на север. Входът на пролома в средновековието се пази от Рендинската крепост. След пролома реката излиза в Аспровалтската равнина и се влива в Орфанския залив (или Рендинския залив) на Бяло море северно от Ставрос.[1]
„Недалече от Солун тече река на име Рехий, която тече през плодородна и богата област и се влива в близкото море. Течението на реката е постоянно, тихо, ѝ водата и е приятна на вкус. В тази богата земя има много засяти ниви и добри пасища. В това отношение страната е благословена, но в същото време е изключително достъпна за варварите, тъй като на разстояние от четиридесет мили няма нито крепост, нито друго укрепление. Затова императорът построи в устието на река Рехий, близо до морския бряг, ново много силно укрепление и му даде името Артемисий.[2][3]
Рендинската река е включена в мрежата на защитените зони Натура 2000.[4]
История
редактиранеИмето Ρήχιος (на старогръцки Рехиос, предавано на български като Рехий, на новогръцки Рихиос) е възроденото антично име на река, използвано от Прокопий Кесарийски в „За постройките“. Идентификацията с Рендина не е сигурна.[5]
Водосборен басейн
редактиране→ ляв приток, ← десен приток
- → Нерища (Дриста, Масларска река, Абадеджурмен дере)
- ← Хасан дере (Хасанолакос)
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Прокопий Кесарийски. „За постройките“. 4, 27. Посетен на 29 януари 2020 г. (на руски)
- ↑ Bekker, Dindorf, ed. Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3. Bonnae, 1838. с. 276-277. Ῥεῖ δέ τις ποταμὸς Θεσσαλονίκης οὐ πολλῷ ἄποθεν, Ῥήχιος ὄνομα· ὃς δὴ χώραν ἀγαθήν τε καὶ γεώδη περιερχόμενος τὰς ἐκβολὰς εἰς θάλασσαν τὴν ἐκείνῃ ποιεῖται. 28 προσηνὴς δὲ ὁ ποταμός ἐστι, γαληνὸν τὸ ὕδωρ καὶ πότιμον, ἡ γῆ χθαμαλή, ἀρόματα πολλά, ἕλος εὔνομον. καὶ ταύτῃ μὲν εὐδαιμονίας ἡ χώρα εὖ ἔχει, βαρβάροις δὲ λίαν εὐέφοδος οὖσα ἐτύγχανεν, οὔτε φρούριον ἐν σημείοις τεσσαράκοντα οὔτε ἄλλο τι ἔρυμα ἔχουσα. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς παρά τε τὰς τοῦ Ῥηχίου ποταμοῦ ἐκβολὰς καὶ τὴν τῆς θαλάσσης ἠϊόνα φρούριον ᾠκοδομήσατο ἐχυρώτατον, καινουργήσας αὐτός, ὅπερ Ἀρτεμίσιον ἐπωνόμασται. (на старогръцки)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 452. (на гръцки)
- ↑ Прокопий, За строежите, 4, 27