Ренесансова музика

Ренесансова музика е термин обозначаващ периода на развитие на европейската музика през Възраждането (1400 – 1600 г.).

Ренесансова музика

„Концерт“ – картина на Герит ван Хонтхорст от 1623 г.

Основни черти

В музиката на Ренесанса се разпространяват философските идеи на неоплатонизма (Фичино) и пантеизма (Патриции, Бруно и др.). Ренесансовата музика се развива в епоха, в която изкуството е приоритет, а творците се обръщат към античните традиции и форми. Настъпват съществени изменения в музикалната култура. Появяват се нови влиятелни творчески школи с водещи представители композиторите Франческо Ландини (XIV век), Гийом Дюфе и Йоханес Окегем (XV), Жоскен Депре (XVI) и др.

С нарастващото значение на битовите танци и изисканите светски жанрове ярко приложение намира необичайно сложното майсторство на полифониците и тяхната виртуозна техника. През ХV век се формира полифонията на т.нар. „строго писмо“ – „cantus firmus“.

В произведенията се проявява все повече лирико-драматизма и характера на самия автор.

Водещи жанрове

• Светска песен
• Мадригал
• Мотет
• Меса

Църковната музика, представена от жанрове като меса и мотет, продължава „готическата“ линия в изкуството на Възраждането, насочено преди всичко към прославата на Божественото. Композиторите съчинявали своите меси, заимствайки мелодии от григорианския хорал, други канонични източници и народно-битова музика.

Музикални инструменти

Основните музикални инструменти, които се използват през Ренесанса са: орган, клавесин, флейти, средновековен обой, корнемюз, бомбардони, ренесансов тромбон, виола, лютня, китари, хиронда, тамора квинтерна, мандолина, арфа, средновековна гайда, спинет и перкусии.

Ранно Възраждане

Оформянето на ренесансовите черти в музикалната култура на редица европейски страни води началото си от ХV век. Най-изявени музиканти от този период са:

• Джон Данстейбл (полифонист, мелодист и автор на мащабни произведения за хор, вкл. меси) в Англия
• Гийом Дюфаи (изразител на половин вековен етап в развитието на нидерландската музикална школа) през втората половина на ХV век
• Иоханес Окегем
• Якоб Обрехт

Късно Възраждане

През първата третина на ХVІ век в Италия се създава обществена прослойка, която полага усилия за устройването на музикални празници и театрални постановки. По време на развития Ренесанс светските жанрове са в своя разцвет. Вокалните жанрове се развиват в две главни направления – единият от тях е близък до битовите песни и танци (фротол, виланела и др.), другият е свързан с полифоничната традиция (мадригал). Придобиват самостоятелност и инструменталните форми – пиеси за лютни, виола, орган и други инструменти.

Развиват дейност различни академии на изкуствата. Малко по-късно разцвет настъпва и в музикалното развитие на Франция и Германия.

Огромно значение за разпространението на музикалните произведения имало изобретяването на нотното печатане.

Традиционните полифонични школи си остават постарому силни, но отношението към изборът на тематики се изменя, увеличава се емоционално-образната наситеност на произведенията, засилва се личното авторско начало.

В стремежа си да отстоява и усилва своето влияние, католическата църква през втората половина на ХVІ век въвежда жестока цензура и инквизиторски методи на борба с всевъзможните „ереси“.

Ярки представители:

• Жоскен Депре (ок. 1450 – 1521) – италиански композитор. Той е един от най-великите композитори на нидерландската школа в края на ХV и началото на ХVІ век.
• Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок.1525 – 1594) – един от най-значимите италиански композитори на църковна музика в епогея на развитието на контрапунктовата духовна музика наречена „а капела“
• Джолани Мария Нанино – един от основателите на музикална школа в Рим
• Орландо ди Ласо (1532 – 1594) – белгийски композитор прославил се с употребата на епико-драматична сила. При създаването на духовни съчинения Лассо се стреми към естественото водене на гласовете и първи разширява формите на [мотет|мотета], с лични теми. В своите произведения той прилага хроматизми и модулации, като се приближава до съвременните църковни ладове.
• Томас Талис – английски композитор, роден през 1505 година. Заемал длъжността придворен органист при царуването на Хенри VIII, Едуард VI и Елисавета I. Технически, произведенията на Талис се считат за образец на своето време. Широко използвайки хроматизма.
• Уилям Берд – най-талантливия ученик на Талис, основател на школа, която по своите традиции напомня нидерландската. В произведенията на Борд се срещат тоналности, близки до съвременния мажор и минор, правилна модулация, хармония и мелодика. Твори псалми, мотети, многогласни светски песни и съчинения за орган и клавесин.
• Клаудио Монтеверди (1567 – 1626) – италиански композитор. Добавя инструментални части към песните, написал много мадригали
• Винченцо Галилей (1525 – 1591) – италиански композитор, баща на известния учен Галилео Галилей