Рене Уелек

американски литературен теоретик и компаративист

Рене Уелек (на немски: René Wellek, р. 22 август 1903 г., Виена – п. 11 ноември 1995 г., Хамдън, Кънектикът, САЩ [1]) е американски литературен теоретик и компаративист.

Рене Уелек
René Wellek
американски литературен теоретик и компаративист
Роден
Починал

Националност Флаг на Чехословакия Чехословакия
Флаг на САЩ САЩ
Образование Карлов университет
Научна дейност
Област Теория на литературата
Работил в Йейлски университет
Публикации Theory of Literature (1949)
A History of Modern Criticism: 1750 – 1950 (8 тома, 1955 – 1992)

БиографияРедактиране

Рене Уелек се ражда във Виена. В семейството на родителите му се говори на чешки и немски език. Майката на Уелек, Габриеле Зелевски, дъщеря на източнопруски аристократ с полски корени и швейцарка, възпитава трите си деца по лутерански. Баща му Бронислав Уелек е чешки юрист, който служи на Виенския двор, но в един момент се превръща в яростен чешки националист. По-малкият брат на Рене, Алберт, е един от основоположниците на модерната психология на музиката.

След Първата световна война семейството на Уелек се мести в Прага, столицата на новата държава Чехословакия. Уелек завършва англицистика и германистика в Карловия университет. Сред учителите му са Вилем Матезиус, Отокар Фишер, Вацлав Тиле. Участва в работата на Пражкия лингвистичен кръжок. От 1935 г. преподава в Училището за славистични и източноевропейски изследвания към Юнивърсити колидж в Лондон. След Втората световна война живее и работи в САЩ (Айовски университет, от 1946 г. – Йейлски университет). Един от лидерите на сравнителния метод в американското литературознание. Считат го и за клонящ към Новата критика, тъй като от края на 60-те години той защитава представителите на тази школа от нападките на семиотиците. Уелек винаги е подчертавал значението на интерпретацията в литературознанието и остава безразличен към емпиризма на структуралистите.

През последните години от живота си е на легло и в това състояние диктува двата последни тома на фундаменталната си осемтомна История на модерното литературознание (1955 – 1992).

Има два брака.

БиблиографияРедактиране

  • Immanuel Kant in England: 1793 – 1838 (Имануел Кант в Англия: 1793 – 1838) (1931)
  • The Rise of English Literary History (Възходът на английската литературна история) (1941)
  • Theory of Literature (Теория на литературата) (1949, в съавторство с Остин Уорън; нем. прев. 1959, ит. прев. 1965, исп. прев. 1966, фр. прев. 1971 и др.)
  • A History of Modern Criticism: 1750 – 1950 (История на модерното литературознание) (8 тома, 1955 – 1992)
  • Essays on Czech Literature (Есета върху чешката литература) (1963)
  • Confrontations: Studies in the Intellectual and Literary Relations between Germany, England, and the United States during the Nineteenth Century (Стълкновения: Изследвания на интелектуалните и литературните отношения между Германия, Англия и Съединените щати през 19 век) (1965)
  • The Literary Theory and Aesthetics of the Prague School (Литературната теория и естетиката на Пражката школа) (1969)
  • Discriminations: Further Concepts of Criticism (Разграничения: Бъдещите понятия на литературознанието) (1970)
  • Four Critics: Croce, Valéry, Lukács, and Ingarden (Четирима литературни мислители: Кроче, Валери, Лукач и Ингарден) (1981)
  • The Attack on Literature and other essays (Нападението над литературата и други есета) (1982)

ПризнаниеРедактиране

Кавалер на Масариковия орден (1995). От 1986 г. в САЩ се връчва академична награда на негово име.[2]

Литература за негоРедактиране

  • Burro M. René Wellek. Boston: Twayne Publishers, 1981.
  • Literary theory and criticism. Festschrift presented to René Wellek in honor of his eightieth birthday/ Joseph Strelka, ed. Bern; New York: P. Lang, 1984.

ИзточнициРедактиране

  1. Robert McG. Thomas Jr., „René Wellek, 92, a Professor of Comparative Literature, Dies,“ New York Times (16 ноември 1995).
  2. René Wellek Prize, сайт на ACLA.

Външни препраткиРедактиране