Рениеро Зено (на италиански: Reniero Zeno) е четиридесет и пети дож на Република Венеция от 1253 до 1268 г. Управлението му е белязано от търговски войни с Генуа.

Рениеро Зено
Reniero Zeno
дож на Венеция
Renier Zen, Doge of the Republic of Venice.jpg
Роден
Починал
Погребан Венеция, Италия
Рениеро Зено в Общомедия

Първите сведения за Зено са като дипломат във Франция и Италия, където той рискува да бъде отлъчен от папата, защото подтиква Болоня да спре да плаща данъци.[1] Безспорно той е мъж с големи способности и освен дипломат е и умел търговец. През 1240 г. Зено като съветник на дожа Джакопо Тиеполо е до него по време на обсадата на Ферара, а през 1244 г. е назначен за главнокомандващ флота.

Още преди да бъде избран за дож войната с Генуа избухва като двете морски държави си оспорват манастира Сан Сава в Тир. През 1255 г. генуезците го превземат, разрушавайки венецианския квартал. Лоренцо Тиеполо, по това време адмирал на венецианския флот, а впоследствие и наследник на Зено на поста дож, успява да разбие генуезците през 1257 г. и отнася във Венеция ценни артефакти от вече разграбения манастир, в това число колоните, които днес могат да бъдат видени в Двореца на дожите. Победена, Генуа решава да насочи удара си към Константинопол, който симпатизира на Венеция, и да смени управляващата дотогава династия на Ласкаридите с тази на Палеолозите. Превземането на Константинопол от кръстоносците блокира достъпа на венецианците до Черно море. Венеция отговаря с две важни морски победи – битката при Морея през 1262 г. и битката при остров Спецес през 1263, които подобряват значително положението на венецианците, но не решават кардинално проблема. През 1265 г. Венеция поисква петгодишно примирие, а през 1270 се стига до окончателния мир.[2] По това време вече Рениеро Зено е мъртъв, а Венеция повече не е абсолютен лидер в морската търговия и си поделя привилегиите с Генуа.

Зено умира на 7 юли 1268 г.

БележкиРедактиране

Марино Морозини дож на Венецианската република (1253 – 1268) Лоренцо Тиеполо