Репортери без граници

Репортери без граници (РБГ; на френски: Reporters sans frontières, RSF)[1] е международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите.

Репортери без граници
Reporters sans frontières
Информация
ТипИзследователски институт, Тинк-танк
Основана1985 г.
СедалищеПариж, Франция
ЧленовеОколо 120
Сайтrsf.org
Репортери без граници в Общомедия

Създадена е през 1985 г. от Робер Менар, Рони Брауман и журналиста Жан-Клод Гилбо.[2] Жан-Франсоа Жулиар е генералният ѝ секретар от 2008 г. насам.[3]

Свобода на пресата

редактиране

РБГ е основана в Монпелие, Франция, през 1985 г. В началото, сдружението цели насърчаване на алтернативната журналистика, но преди този проект да се провали, тримата му основатели биват разделени от несъгласие.[2] Накрая остава само Робер Менар и той става неин Генерален секретар. Менар измества целта на тази НПО към свободата на пресата.[2]

Репортери без граници посочва като източник на своите идеи Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., според който всеки има „право на свобода на убеждение и на изразяването му“ и също право да „търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“. Това е препотвърдено и в няколко харти и декларации по света. В Европа това право е записано в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г.

Репортери без граници е съосновател на Международната мрежа за свободно изразяване и обмен на информация – виртуална мрежа от неправителствени организации, която съблюдава за нарушаване свободата на изразяване по целия свят и защитава журналисти, писатели и всички онези, които са преследвани за упражняване на правото си на свободно изразяване.

През 2005 г. Репортери без граници печели наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта заедно с нигерийския адвокат за човешки права Хаува Ибрахим и кубинското опозиционно движение Дами в бяло.[4]

През годините РБГ публикува няколко книги, за да насочи общественото внимание върху опасностите за свободата на пресата по целия свят. Скорошна публикация е „Наръчник за блогъри и кибер-дисиденти“[5], която излиза през септември 2005 г. Наръчникът предоставя технически съвети за това как да се публикува анонимно в блогове и да се избягва цензура. Съставен е със съдействието на известни блогъри журналисти – Дан Гилмор, Джей Розен и Итън Цукерман.

Репортери без граници публикува списък с „Хищници на свободата на пресата“[6]

Финансиране

редактиране

Според годишните отчети целият бюджет на организацията е € 4 000 000, предимно финансиран от продажбата на фотоалбуми, авторите на които освобождават от авторски права и които се разпространяват свободно от „Nouvelles Messageries de la presse parisienne“, NMPP (основната дистрибуторска мрежа на Франция)[7], както и от артикули като тениски и др.[7]

Повече от 20% от финансирането ѝ идва от частни групи като Санофи-Авентис (€ 400 000, 10% от бюджета[7]), Франсоа Пино, Фондация за Франция, Института „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Sigrid Rausing Trust, Бенетон или Центъра за свободна Куба (който дарява € 64 000 през 2002 г.).[7][8] Освен това агенцията Saatchi & Saatchi реализира безплатно различни комуникационни кампании на РБГ (например относно цензурата в Алжир[9]).

Част от средствата ѝ (12% през 2007 г.) идват от правителствени организации.[10] Според президента на РБГ Робер Менар даренията от френското правителство възлизат на 4,8%, като общо размерът на правителствената помощ формира 11% от бюджета на РБГ (включващи парите от френското правителство, ОССЕ, ЮНЕСКО и Международна организация на франкофонията).[11] Даниел Жуска, вицепрезидент на френския клон на РБГ (също и вицепрезидент на НПО Les Amis du Monde diplomatique), казва, че финансирането от Националния фонд за демокрация, което достига € 35 000[7], не компрометира безпристрастността на РБГ.[11] Китайският сайт на РБГ разчита на подкрепата на Тайванска фондация за демокрация[12], квази-правителствена организация, спонсорирана от Министерството на външните работи на Република Китай (Тайван).[13]

Книгите на Репортери Без Граници се продават от френските развлекателни вериги и супермаркети Fnac, „Карфур“, Casino, Monoprix and Cora, уебсайтовете alapage.com, fnac.com и amazon.fr, също и от A2Presse и над 300 книжарници в цяла Франция.[14]

Журналистът Селим Ламрани изчислява, че РБГ трябва да е продавала 170 200 книги през 2004 г. и 188 400 книги през 2005 г., за да събере повече от $ 2 000 000 според изявлението на организацията за доходите ѝ.[15] В действителност продажби на книгите на RSF са составили $230 000 през 2007.[16]

Кампании

редактиране

Филипини

редактиране

На 23 август 2007 г. РБГ укорява продължаващите заплахи и насилие над филипински радио коментатори, които информират за организирана престъпност и корупция, след смъртната заплаха към управителя на RGMA станция в Палаван Лили Уи.[17] На 27 декември 2007 г. РБГ апелира към администрацията на Глория Макапагал-Оройо за незабавния арест на убийците на радио-журналиста Фердинанд Линтуан, петия убит журналист за 2007 г. във Филипините. Като първи президент на Асоциацията в Давао за спортна журналистика, той е убит в Давао на 24 декември.[18]

Международен ден за онлайн свободно изразяване

редактиране

Репортери Без Граници провежда първия международен ден на свободното изразяване на 12 март 2008 г.[19] ЮНЕСКО, под чиито патронаж се провежда събитието в начало, оттегля своя патронаж, като посочва за причина публикуване от РБГ на материал, касаещ няколко страни-членки на ЮНЕСКО, за който ЮНЕСКО не са били информирали и не могат да потвърдят, и това, че логото на ЮНЕСКО е било поставено по начин, показващ, че организацията подкрепя представената информация."[20][21]

Награда за кибер-дисидент

редактиране

От няколко години Репортери Без Граници раздава наградата за кибер-дисидент. Сред спечелилите я са Гилермо Фариняс (Куба), Зохаир Яхияои (Zouhair Yahyaoui, Тунис), Хуанг Ши (Китай) и Масуд Хамид (Сирия).[22]

Световен индекс за свободата на пресата

редактиране
 
Индексът на свободата на пресата за 2009 година – публикуван на 20 октомври 2009 г.

РБГ събира информация и публикува годишно класиране на страните въз основа на оценката на организацията на данните за тяхната свобода на пресата. Малки страни, като Андора, не присъстват в този доклад. Класацията за 2009 г. е публикувана на 20 октомври същата година.

Докладът се основава на въпросник[23], раздаван на партньорски организации на Репортери Без Граници (14 групи за свобода на изразяването в 5 континента) и на 130-те кореспондента по света, както и на журналисти, изследователи, юристи и активисти за човешки права.[24]

Проучването включва въпроси за директните атаки срещу журналисти и медии и за други индиректни източници на натиск върху свободата на пресата. РБГ напомня, че индексът се отнася само за свободата на пресата и не измерва качеството на журналистиката. Поради същността на изследването, което разчита на индивидуалните възприятия, резултатите често контрастират за една и съща страна от година на година.

Противоречия

редактиране

Робер Менар за етиката на измъчването

редактиране

В интервю за France Culture през 2007 г., докато говори за случая с отвлечения журналист Даниел Пърл, президента на РБГ, Робер Менар, обсъжда етиката на измъчване.[25] Менар казва пред France Culture:

Where do we stop? Shall we accept this logic that consists of... since we could do it in some cases, 'you kidnap, we kidnap; you mistreat, we mistreat; you torture, we torture ...?

[25]

Робер Менар, генерален секретар на РБГ за последните двайсет години, потвърждава, че е получавал спонсорство от Национален фонд за демокрация(NED), организация, обвинена в използването на пари от американски данъкоплатци, за да подрива демокрацията извън страната.[26]

Западни разузнавателни служби

редактиране

Статия от Джон Шериан в лявоориентираното индийско списание Frontline твърди, че РБГ е известна със силните си връзки със западните разузнавателни служби и че Куба „уличава“ Менар във връзки с ЦРУ.[27] Организацията отрича обвиненията на Куба.[28]

Луси Морильон, представител на РБГ във Вашингтон, потвърждава в интервю от 29 април 2005 г., че организацията има договор със Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх, в качеството си на представител за Центъра за Свободна Куба, да информира европейците за репресиите на журналистиката в Куба.[29]

Критици на РБГ, като CounterPunch, смятат, че съдействието на Райх с групата е източник на противоречия: когато Райх завежда Службата за публична дипломация на администрацията на Роналд Рейгън през 1980-те, тя взема участие в т.нар. от нейните представители „Бяла пропаганда“ – прикрито разпространение на информация за повлияване на настроението вътре в страната по отношение на подкрепата за военни кампании срещу леви правителства в Латинска Америка.[30][31] Разследване в дейностите на службата, проведено от Директора на Главното контролно управление на САЩ открива, че под ръководството на Райх тя се е занимавала със „забранени, прикрити пропагандни дейности... отвъд обсега на приемливите за агенция дейности по обществено информиране“.[32]

През 2002 г. Райх е назначен в наблюдаващата комисия на Института за сътрудничество в сигурността за Западното полукълбо[33], познат под старото си название School of the Americas и описан през 2004 г. от LA Weekly като „институция, обучаваща в мъчение“.[34] Според Амнести Интернешънъл Институтът в миналото е съставял тренировъчни упътвания, които проповядват измъчване, изнудване, побой и екзекуции.[35]

Реагирайки на назначаването на Ото Райн на този пост, School of the Americas Watch казва, че да се възложи на Райх да съблюдава за спазване на човешките права в институция с лоша слава като института е все едно да лисица да пази курник. Назначаването му на тази позиция разкрива рутинния характер и лицемерната функция на такава комисия... Скритата цел на School of the Americas и Райх е да продължат да контролират икономическите и политически системи на Латинска Америка като обучават и въоръжават военните режими там.[36]

Според някои критици Райх има „сталинистки тип презрение“ към свободата на словото.[37] През 1980-те се твърди, че организира секс скандали срещу журналисти, критично настроени към бунтовническите Контра групи в Никарагуа.[37] Райх се шегува със собственото си отношение към критиката – в шеговито възмущение от 2002 г. казва: „[опонентите ми] твърдят, че не мога да вземам рационални решения заради идеологията си. Е, те вече не го казват, защото наредих всички те да бъдат арестувани тази сутрин“.[38]

РБГ отправя множество критики относно свободата на пресата в Куба, описвайки кубинското правителство като тоталитарно и е ангажирана в директна кампания срещу него.[39] Кампанията на РБГ включва изказвания по радиото и телевизията, обяви на цяла страница в парижки ежеднежници, постери, брошури по летищата и окупиране на Кубинската туристическа служба в Париж през април 2003 г.[40] Парижки съд нарежда РБГ да плати € 6000 на дъщерята и наследница на Алберто Корда за неспазване на съдебна заповед от 9 юли 2003 г., забраняваща на организацията да използва известната, защитена с авторски права, снимка на Корда на Ернесто Че Гевара с барета, направена на погребението на жертвите от експлозията на кораба La Coubre. От РБГ съобщават, че са „успокоени“, че не са получили по-тежка присъда.[39][41] Лицето наложено с това на антибунтовнически агент от службите CRS от май 1968 г. като пощенска картичка, раздавана на летище Орли в Париж на туристи, заминаващи за Куба. Дъщерята на Корда заявява пред Гранма, че Репортери Без Граници трябва да се наричат Репортери Без Принципи.[42] Водени от Робер Менар, РБГ нахлуват в Кубинското туристическо бюро в Париж на 4 април 2003 г. и попречват на работата му за около четири часа.[43][44] На 24 април 2003 г. РБГ организира демострация пред Кубинското посолство в Париж.[43]

Вследствие на това РБГ биват описвани като „ултра-реакционна“ организация от държавния вестник на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия, Гранма.[39] Напрежението между кубинските власти и РБГ е голямо, особено след вкарването в затвор на 75 дисиденти (27 журналисти) от кубинското правителство през 2003 г., включително Раул Риверо и Оскар Елиас Бискет.

РБГ отрича кампаниите ѝ за Куба да имат нещо общо с финансиране, получено от организации противници на Кастро. През 2004 г. тя получава сумата от $50 000 от изгнаническата група в Маями, Център за Свободна Куба, която е подписана лично от Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх.[30] РБГ получава и големи дарения от други институции, критикуващи правителството на Фидел Кастро, включително Международния републикански институт.[45]

Салим Ламрани, про-Кастро настроен журналист, обвинява Репортери Без Граници в излагане на неиздържани и противоречиви твърдения относно достъпността до интернет в Куба.[46]

През 2004 г. Репортери Без Граници публикува годишен доклад за Хаити, в който се твърди, че съществува „климат на терор“, където не спират атаките и заплахите срещу онези журналисти, които критикуват президента Жан-Бернар Аристид.[47]

CounterPunch съобщава:

„След отстраняването на Жан-Бернар Аристид на 29 февруари 2004 г. РБГ игнорира почти всички актове на насили и преследвания срещу журналисти, критикуващи правителството на поставения отвън Латортю вместо да обяви, че свободата на пресата се е увеличила. Докладите на РБГ от 2005 г. и 2006 г. се провалиха да заклеймят екзекуцията на местния журналист и радио репортер Абдиас Жан, чиито свидетели казвач, че е убит от полицията, след като снимал трима младежи, които е убила полицията. Игнорира също арестите на журналистите Кевин Пина (Pacifica Radio) и Жан Ристил и разследва зле няколко атаки над про-Lavalas радиостанции.“[15]

Американският репортер за човешки права Кевин Пина, вкаран в затвора по времето на Латортю, казва за РБГ:

Стана напълно ясно, че РБГ и Робер Менар не действаха като обективни защитници на свободата на пресата в Хаити, а повече като главни актьори в това, което най-добре може да се опише като кампания за дезинформация срещу правителството на Аристид. Опитите им да свържат Аристид с убийството на Жан Доминик и последвалото им мълчание, когато набеденият за убиец, Сенатор на Лавалас Дани Тусен, се присъедини към лагера на противниците на Аристид и се кандидатира за президент през 2006 г., е само един от многото примери, които разкриват истинската същност и роля на организации като РБГ. Предоставят невярна информация и изопачават доклади, за да създадат международна опозиция на правителства, смятани за неконтролируеми и неприятелски на Вашингтон, докато подготвят почвата за тяхното премахване с оправданието за атаки срещу свободата на пресата.[15]

Венецуела

редактиране

Le Monde diplomatique критикува поведението на РБГ спрямо правителството на Уго Чавес във Венецуела, в частност по време на опита за преврат през 2002 г.[45] В правото си на отговор, Робер Менар заявява, че РБГ също така укорява подкрепата на венецуелските медии в опита за преврат.[11] РБГ е критикувана и за подкрепата ѝ на версията на Globovision за невярното отразяване на събития от земетресението през 2009 г., заявявайки, че Globovision бива преследвана от правителството и администрацията.[48]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. "Ireland tops press freedom index", Irish Times, 21 октомври 2009.
  2. а б в Reporters sans frontières, RFO, 6 ноември 2006 ((fr))
  3. Robert Ménard „se passera très bien des médias“ // Le Figaro, 26 септември 2008. Посетен на 24 декември 2008. (на френски)
  4. European Parliament. Ladies, Ibrahim and Reporters joint Sakharov prize winners
  5. Reporters sans frontières – Handbook for bloggers and cyber-dissidents, архив на оригинала от 1 октомври 2005, https://web.archive.org/web/20051001152614/http://www.rsf.org/rubrique.php3?id_rubrique=542, посетен на 1 октомври 2005 
  6. Predators of Press Freedom // Reporters Without Borders. Архивиран от оригинала на 2009-05-04. Посетен на 2011-02-16.
  7. а б в г д Marie-Christine Tabet, Révélations sur le financement de RSF Архив на оригинала от 2008-04-22 в Wayback Machine., Le Figaro, 21 април 2008 ((fr))
  8. reporters sans frontières: liberté de la presse, contre la censure, information libre, défense des libertés, архив на оригинала от 19 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070619020137/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=22503, посетен на 19 юни 2007 
  9. Atteintes à la liberté de la presse en Algérie, El Watan, 11 юни 2005 ((fr))
  10. Income and expenditure, архив на оригинала от 1 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672, посетен на 1 юли 2008 
  11. а б в Daniel Junqua, Reporters sans frontières, Le Monde diplomatique, August 2007 ((fr))
  12. rsf-chinese about page, paragraph 14 Архив на оригинала от 2012-12-28 в archive.today.
  13. TFD about page, paragraph 3.
  14. Income and expenditure // Reporters Without Borders, 31 декември 2007. Архивиран от оригинала на 1 юли 2008.
  15. а б в Barahona, Diana, Sprague, Jeb. Reporters Without Borders and Washington's Coups. CounterPunch, 1 август 2006. Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine.
  16. www.rsf.org, архив на оригинала от 1 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672, посетен на 1 юли 2008 
  17. GMA NEWS.TV, Int'l groups slam attacks against broadcasters
  18. Abs-Cbn Interactive, RWB calls for immediate arrest of Lintuan killers[неработеща препратка]
  19. Reporters Without Borders – Launch of Online Free Expression Day, архив на оригинала от 11 март 2008, https://web.archive.org/web/20080311075716/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=26017, посетен на 11 март 2008 
  20. UNESCO Statement on the withdrawal of patronage of the International day for freedom of expression on the internet
  21. UNESCO withdraw patronage to Reporters Without Border
  22. Cyber-freedom prize for 2006 awarded to Guillermo Fariñas of Cuba // Reporters Without Borders. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 2011-02-16.
  23. Reporters Without Borders. 2008 questionnaire
  24. Reporters Without Borders. How the index was compiled
  25. а б Jean-Noël Darde, Quand Robert Ménard, de RSF, légitime la torture, Rue 89, 26 август 2007 ((fr))
  26. The Reporters Without Borders Fraud // 16 май 2005.
  27. Trouble in Tibet Frontline Volume 25 – Issue 07, March 29 – 11 април 2008.
  28. Reporters Without Borders, 8 юли 2005, Why we take so much interest in Cuba
  29. Reporters Without Borders Unmasked Архив на оригинала от 2006-11-30 в Wayback Machine., CounterPunch, 17 май 2005
  30. а б Barahona, Diana. Reporters Without Borders Unmasked Архив на оригинала от 2006-11-30 в Wayback Machine., CounterPunch, 17 май 2005.
  31. The Return of Otto Reich, FAIR, 8 юни 2001
  32. Friends of Terrorism, The Guardian, 8 февруари 2002.
  33. The Case for closing the School of the Americas, Bill Quigley, Brigham Young University, 2005.
  34. Teaching Torture, LA Weekly, 22 юли 2004.
  35. Amnesty International USA's Executive Director Dr. William F. Schulz Архив на оригинала от 2009-06-16 в Wayback Machine. on „Ask Amnesty“, Amnesty International USA.
  36. School of the Americas Watch, архив на оригинала от 26 март 2009, https://web.archive.org/web/20090326074015/http://soaw.org//print_article.php?id=377, посетен на 16 февруари 2011 
  37. а б Otto Reich About to Slip into State Department Post Via Recess Appointment Архив на оригинала от 2008-11-27 в Wayback Machine., Council on Hemispheric Affairs, 7 януари 2002.
  38. Bush Envoy Puts Latin Post, and a Stormy Past, Behind Him, New York Times, 17 юни 2004.
  39. а б в Reporters Without Borders ordered to pay 6000 euros to Korda's heir over use of Che photo, RSF, 10 март 2004.
  40. CounterPunch Reporters Without Borders Unmasked Архив на оригинала от 2006-11-30 в Wayback Machine.
  41. RSF y la foto del „Che“ // BBC, 11 март 2004. (на испански)
  42. Pedro de La Hoz, Ménard trasquilado – Tribunal francés prohíbe utilización espuria de imagen del Che en campaña mediática anticubana, Granma, 11 юли 2003 ((es))
  43. а б Quand Castro disparaîtra, France 5 ((fr))
  44. Reporters sans frontières (2) – mobiliser médias et opinion Архив на оригинала от 2008-08-25 в Wayback Machine., presentation of RWB by its delegate in Alsace, Corinne Cumerlato ((fr))
  45. а б Maurice Lemoine, Coups d'Etat sans frontières, Le Monde diplomatique, August 2002 ((fr))
  46. Lamrani, Salim. Reporters Without Borders' Lies about Cuba, Centre for Research on Globalisation, 2 юли 2009.
  47. Reporters Without Borders Annual Report 2004 – Haiti // Reporters Without Borders, 2004. Посетен на 25 януари 2010.
  48. Axis of Logic, 27 юни 2009, Reporters Without Borders' Lies about Venezuela

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Reporters Without Borders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​