Уикипедия

Републиканска пътна мрежа на България

Републиканска пътна мрежа на България

Републиканската пътна мрежа на България е мрежа от пътища в България, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и маршрути от държавен интерес. Тя се управлява от Агенция Пътна инфраструктура. За преминаване по нея е въведена винетна такса (за ползване на пътната инфраструктура), която дава право на дадено пътно превозно средство да ползва пътната мрежа за определен срок.

Общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България към октомври 2019 г. е 19 877 km, от които:

  • 6 автомагистрали – 816 km;
  • 9 пътища I-ви клас – 2975 km;
  • 44 пътища II-ри клас – 4035 km;
  • 150 пътища III-ти клас (обозначени с трицифрено число) – 6400 km;
  • 256 пътища IV-ти клас (обозначени с четирицифрено число) – 5651 km;
  • Общо – 12051 km[1].

Общият брой на всички първокласни, второкласни и третокласни пътища в България е 459 броя.

Видове пътищаРедактиране

 
Карта на първокласните пътища от Републиканската пътна мрежа на България

Републиканските пътища се класифицират според административно-стопанското си значение и функциите си в транспортната система и биват автомагистрали, скоростни пътища и пътища от първи, втори и трети клас. Те се различават от общинските пътища, които са от местно значение и осигуряват маршрути от общински интерес. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.

АвтомагистралиРедактиране

  Основна статия: Автомагистрали в България
 
Строителство на автомагистрали и обща дължина на магистралите в употреба в България след 1995 г.
 
Автомагистрали в България

Автомагистралите са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях. Всяко платно е с най-малко 2 ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране. Пресичането с други пътища или жп линии е винаги на различни нива, а вливането и отливането на движението при тях става само на определени места (пътен възел). Автомагистралите получават номерата си (А1, А2, А3 и т.н.) по реда на строителството им. Техните номера не се пренасят върху пътищата, отклоняващи се от тях.

Изградените или предвидените за изграждане автомагистрали в България са 7. Максималната скорост за движение е 140 km/h.

Автомагистрала Начало През Край Проектна дължина В експлоатация Завършени %
 
Тракия 		София Пазарджик, Пловдив,
Стара Загора, Ямбол 		Бургас 360 km 360 km 100%
 
Хемус 		София Ботевград, Плевен, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 418 km[2] 175 km 41,87%
 
Струма 		София Перник, Дупница, Благоевград, Сандански, Петрич Кулата 172 km[3] 135,8 km 78,95%
 
Марица 		ПВ Оризово
АМ Тракия 		Хасково, Димитровград, Свиленград Капитан Андреево 117 km 117 km 100%
 
Черно море 		Варна Слънчев бряг, Несебър Бургас 108 km 10 km 9,71%
 
Европа


София Сливница, Драгоман ГКПП Калотина 65 km 16,5 km 25,38%
Велико Търново – Русе Велико Търново Бяла Русе 118 km 0 km 0%
1358 km 816,5 km

Скоростни пътищаРедактиране

  Основна статия: Скоростни пътища в България
 
Настоящи и планирани скоростни пътища и автомагистрали в България

Скоростните пътища са специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и с подобни на автомагистралите характеристики, но без специална лента за аварийно спиране. Вместо това те имат площадки за принудително спиране. Друга разлика е, че връзките към прилежащи територии са чрез локално платно. Максималната скорост за движение е 120 km/h.

Към 2012 г. в България няма изградени скоростни пътища, но те са в процес на планиране. До 2020 г. България трябва да разполага със седем скоростни пътя. Планираните за строителство скоростни пътища са: София – Гюешево, Видин – Ботевград, Русе – Маказа, Варна – Дуранкулак, Русе – Шумен, Пловдив – Рудозем и „Рила“ (Дупница – Самоков до АМ „Тракия“ и „Хемус“)[4].

Пътища първи класРедактиране

Пътищата от първи клас в България са предназначени за осъществяване на транзитно движение на големи разстояния (предимно от граница до граница). Те обслужват големи територии и съвпадат с направленията на основните транспортни потоци в страната.

В страната има 9 първокласни пътя, номерирани от 1 до 9. Номерът е четен при направление на пътя запад-изток и нечетен – при направление север-юг. Четните номера нарастват от север на юг, а нечетните – от запад на изток. Километражът на пътищата с четни номера се води от запад на изток, а на пътищата с нечетни – от север на юг.

Път Начало През Край Дължина
  I-1 Видин Граница Румъния – Ферибот – Видин – о.п. Видин – Димово – Ружинци – Белотинци – Монтана – Враца – Мездра – Ботевград – Горни Богров – ок.п. София – Даскалово – о.п. Дупница – о.п. Благоевград – о.п. Симитли – Кресна – Кулата – граница Гърция Кулата 453,8 km
  I-2 Русе Граница Румъния – Русе – Цар Калоян – о.п. Разград – о.п. Шумен – Девня – Варна Варна 203 km
  I-3 Гара Бяла Гара Бяла – о.п. Плевен – Луковит – Коритна – Ябланица – Ботевград Ботевград 203 km
  I-4 Коритна Коритна – Български извор – Микре – о.п. Севлиево – Велико Търново – о.п. Омуртаг – о.п. Търговище – (о.п. Разград – о.п. Шумен) Шумен 264,3 km
  I-5 Русе Русе – Бяла – Полски Тръмбеш – Велико Търново – о.п. Дебелец – Дряново – Габрово – Шипка – Казанлък – о.п. Стара Загора – Средец – Димитровград – о.п. Хасково – Конуш – Черноочене – Кърджали – Момчилград – Маказа – граница Гърция Маказа 397.3 km
  I-6 Гюешево Граница Северна Македония – Гюешево – о.п. Кюстендил – Радомир – Перник – ок.п. София – Долни Богров – Пирдоп – Розино – Карлово – о.п. Калофер – о.п. Казанлък – о.п. Сливен – Лозенец – Карнобат – Бургас Бургас 508,5 km
  I-7 Силистра Граница Румъния – о.п. Силистра – о.п. Дулово – о.п. Шумен – о.п. Преслав – Върбица – Бероново – Мараша – о.п. Ямбол – о.п. Елхово – Гранитово – Мелница – Лесово – граница Турция Лесово 326,7 km
  I-8 Калотина Граница Сърбия – Калотина – Драгоман – ок.п. София – о.п. Ихтиман – Костенец – Белово – Пазарджик – Пловдив – Поповица – о.п. Хасково – Харманли – Любимец – Свиленград – Капитан Андреево – граница Турция Капитан Андреево 386,1 km
  I-9 Дуранкулак Граница Румъния – Дуранкулак – Шабла – о.п. Каварна – Балчик – Оброчище – Кранево – Златни пясъци – Свети Константин – Варна – Старо Оряхово – Обзор – о.п. Слънчев бряг – Бургас – Маринка – Звездец – Малко Търново – граница Турция Малко Търново 325,6 km
3068,3 km
  • Забележка: Общата дължина на първокласните пътища е 3068,3 km и е по-голяма с 93,3 km от горепосоченото число от 2975 km, тъй като в някои отсечки, част от първокласните пътища (I-1, I-6 и I-8) се дублират в околовръстния път на София, (I-1 и I-6) – в отсечката София-Перник, (I-2 и I-7) – северно от Шумен, (I-5 и I-6) – източно от Казанлък и (I-5 и I-8) – североизточно от Хасково.

Пътища втори класРедактиране

Пътищата от втори клас в България са предназначени за транзитно движение на средни разстояния. Те изпълняват разпределителни функции в транспортната система, като уплътняват мрежата от първокласни пътища и осигуряват оптимални маршрути на транзитното движение към отделни региони в страната.

Второкласните пътища се номерират с двуцифрени номера (от 11 до 99), като първата цифра показва номера на първокласния път, от който се отклонява, а втората – посоката на отклонение (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път).

В България има 44 броя второкласни пътища с обща дължина 4058 km, която е в повече с 23 km от действителната дължина от 4035 km, тъй като в някои участъци второкласните пътища се дублират. По дължина второкласните пътища се поделят по следния начин:

Пътища трети класРедактиране

Пътищата от трети клас в България са всички републикански пътища, които не притежават характеристиките на автомагистрали или на пътища от първи и втори клас. Те служат за разпределяне на движението във вътрешността на териториите, принадлежащи към пътищата от от по-висок клас, или осигуряват връзки между отделните общини. Те уплътняват държавната пътна мрежа в страната и осигуряват връзки с местните пътища.

Третокласните пътища се номерират с трицифрени (от 101 до 999) или четирицифрени (от 1001 до 9999) номера:

  • Пътищата трети клас с трицифрени номера от 101 до 909 са отклонения от първокласни пътища, като първата цифра показва номера на първокласния път, втората е нула, а третата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 111 до 999 са отклонения от второкласни пътища, като първите две цифри показват номера на второкласния път, а третата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на второкласния път).
  • Пътищата трети клас с четирицифрени номера са тези, които са били прекласирани в трети клас след 2000 г. Пътищата трети клас с четирицифрени номера от 1001 до 9009 са отклонения от първокласни пътища, като първата цифра показва номера на първокласния път, втората и третата са нула, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на първокласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 1101 до 9909 са отклонения от второкласни пътища, като първите две цифри показват номера на второкласния път, третата е нула, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на второкласния път). Пътищата трети клас с трицифрени номера от 1111 до 9999 са отклонения от третокласни пътища, като първите три цифри показват номера на третокласния път, а четвъртата показва посоката на отклонението (четна – при отклонение вдясно, и нечетна – при отклонение вляво, по посока на нарастване на километража на третокласния път).

Общият брой на третокласните пътища в България е 406 броя, от които с трицифрени номера – 150 броя, с четирицифрени номера – 256 броя.

При пътищата с трицифрени номера разпределението по дължина е както следва:

При пътищата с четирицифрени номера разпределението по дължина е както следва:

ИсторияРедактиране

С указ на Княз Александър I през 1883 г. се утвърждават Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища и Правилник за службата на кантонерите, уреждащ надзора и поддръжката на пътищата.

 
Построени магистрали в км (1973 – 2012)
Дължина на пътища в България[5]
Година Общо km Държавни Общински Паважни Бетон Асфалт Магистрали
1883 2100 - - - - - -
1893 3367 - - - - - -
1914 8876 6422 2454 - - - -
1922 10940 6897 4043 - - - -
1934 7485 9986 - - - - -
1940 - - - - 95 50 -
1944 22195 - - - - 9 -
1964 24327 - - - - 8283 -
1973 30057 - - - - - -
1990 36972 - - - - - 274
2008 - - - - - - 407
2012 - - - - - - 519
2018 - - - - - - 800

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ www.nsi.bg
  2. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г.
  3. ↑ „Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“, Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015.
  4. ↑ vestnikstroitel.bg
  5. ↑ сп. Тема, бр 14, 2013 г., Магистрална равносметка – Димчо Михалевски
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Републиканска_пътна_мрежа_на_България&oldid=9781124“.