Башкортостан
Република Башкортостан, наричан също Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация.[1] Заема площ от 142 947 km² (0,83 % от общата площ на Русия, 27-о място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 4 066 972 души (2,77% от населението на Русия, 7-о място в РФ). Столица е град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа — 1519 km.
Република Башкортостан Башҡортостан Республикаhы | |
Република в Руската федерация | |
Страна | Русия |
---|---|
Столица | Уфа |
Площ | 142 947 км² km² |
Население | 4 013 786 души (2021) |
Ръководител | Радий Хабиров |
Езици | башкирски, руски |
Официален сайт | www.bashkortostan.ru |
Башкортостан в Общомедия |
История
редактиранеРепублика Башкортостан е създадена на 20 март 1919 г. като Автономна Съветска Башкирска Република в състава на РСФСР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.
Географска характеристика
редактиране-
Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
-
Водопадът „Атиш“
-
Башкирски коне близо до езерото „Якту-Кул“
-
Планината Ямантау през есента
Географско положение, граници, големина
редактиранеРепублика Башкортостан е разположена на границата между Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.[2]
Релеф
редактиранеЗападната част на републиката е равнинна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.[2]
Полезни изкопаеми
редактиранеРепублика Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.[2]
Климат
редактиранеКлиматът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14 °C (град Бирск), -14 °C (село Кага). Средна юлска температура 16,5 °C (село Кага), 20,5 °C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3 °C (в планините) до 2,8 °C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10 °C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000 °C.[2]
Води
редактиранеТериторията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата река Урал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.[3]
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама.[3]
Почви, растителност
редактиранеГоляма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.
Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.[2]
Население
редактиранеНаселението на Башкортостан на към 2020 г. възлиза на 4 038 151 души, от които 2 518 972 градско население и 1 548 000 селско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.
Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).
96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.
Административно-териториално деление
редактиранеАдминистративно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение (Агидел, Кумертау, Нефтекамск, Октябърски, Салават, Сибай, Стерлитамак и Уфа), 1 град с особен статут Межгоре, 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4674 населени места.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Уфа (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Републикански градски окръзи | ||||||
Агидел | 67 | 15 281 | гр. Агидел | 15 281 | 228 | |
Кумертау | 170 | 64 783 | гр. Кумертау | 60 807 | 236 | |
Межгоре | 219 | 15 861 | гр. Межгоре | 15 861 | 330 | |
Нефтекамск | 147 | 138 314 | гр. Нефтекамск | 126 805 | 250 | |
Октябърски | 99 | 113 929 | гр. Октябърски | 113 929 | 195 | |
Салават | 106 | 153 181 | гр. Салават | 153 181 | 165 | |
Сибай | 154 | 62 067 | гр. Сибай | 61 054 | 457 | |
Стерлитамак | 109 | 280 233 | гр. Стерлитамак | 280 233 | 130 | |
Уфа | 710 | 1 126 098 | гр. Уфа | 1 115 560 | ||
Муниципални райони | ||||||
1. Абзелиловски | 4289 | 44 962 | с. Аскарово | 7634 | 445 | |
2. Алшеевски | 2411 | 38 874 | с. Раевски | 19 384 | 125 | |
3. Архангелски | 2411 | 17 630 | с. Архангелское | 5819 | 88 | |
4. Аскински | 2542 | 18 867 | с. Аскино | 6918 | 222 | |
5. Аургазински | 2014 | 33 358 | с. Толбази | 10 114 | 80 | |
6. Баймакски | 5492 | 57 042 | гр. Баймак | 17 529 | 489 | |
7. Бакалински | 1951 | 26 496 | с. Бакали | 9568 | 175 | |
8. Балтачевски | 1598 | 18 981 | с. Старобалтачево | 5598 | 182 | |
9. Белебеевски | 1873 | 97 459 | гр. Белебей | 59 123 | 180 | Приютово |
10. Белокатайски | 3037 | 18 389 | с. Новобелокатай | 5961 | 400 | |
11. Белорецки | 11 307 | 102 143 | гр. Белорецк | 65 801 | 350 | |
12. Бижбулякски | 2134 | 22 984 | с. Бижбуляк | 6446 | 230 | |
13. Бирски | 1717 | 64 690 | гр. Бирск | 46 330 | 106 | |
14. Благоварски | 1688 | 25 423 | с. Язиково | 6368 | 70 | |
15. Благовешченски | 2259 | 49 380 | гр. Благовешченск | 34 955 | 42 | |
16. Буздякски | 1633 | 27 337 | с. Буздяк | 10 323 | 130 | |
17. Бураевски | 1792 | 22 146 | с. Бураево | 9522 | 160 | |
18. Бурзянски | 4444 | 16 559 | с. Старосубхангулово | 4609 | 330 | |
19. Гафурийски | 3038 | 31 364 | с. Красноусолски | 11 991 | 130 | |
20. Давлекановски | 1866 | 40 162 | гр. Давлеканово | 23 774 | 109 | |
21. Дувански | 3243 | 30 930 | с. Месягутово | 10 883 | 324 | |
22. Дюртюлински | 1669 | 61 051 | гр. Дюртюли | 30 858 | 124 | |
23. Ермекеевски | 1437 | 15 737 | с. Ермекеево | 3937 | 212 | |
24. Зианчурински | 3342 | 25 582 | с. Исянгулово | 7418 | 337 | |
25. Зилаирски | 5774 | 14 923 | с. Зилаир | 5585 | 410 | |
26. Иглински | 2456 | 60 777 | с. Иглино | 16 811 | 48 | |
27. Илишевски | 1974 | 32 244 | с. Верхнеяркеево | 9384 | 160 | |
28. Ишимбайски | 4003 | 88 092 | гр. Ишимбай | 65 422 | 160 | |
29. Калтасински | 1519 | 23 613 | с. Картаси | 4418 | 210 | |
30. Караиделски | 3786 | 25 533 | с. Караидел | 5980 | 217 | |
31. Кармаскалински | 1751 | 50 319 | с. Кармаскали | 8540 | 50 | |
32. Кигински | 1688 | 17 235 | с. Верхние Киги | 6637 | 353 | |
33. Краснокамски | 1688 | 27 467 | с. Николо-Березовка | 6202 | 258 | |
34. Кугарчински | 3373 | 28 649 | с. Мраково | 8690 | 275 | |
35. Кушнаренковски | 1718 | 27 074 | с. Кущнаренково | 9870 | 60 | |
36. Куюргазински | 2235 | 23 360 | с. Ермолаевка | 6397 | 244 | |
37. Мелеузовски | 3201 | 84 042 | гр. Мелеуз | 58 536 | 205 | |
38. Мечетлински | 1557 | 22 983 | с. Болшеустикинское | 7839 | 374 | |
39. Мишкински | 1689 | 23 419 | с. Мишкино | 6021 | 140 | |
40. Миякински | 2051 | 25 620 | с. Киргиз-Мияки | 7473 | 190 | |
41. Нуримановски | 2512 | 20 353 | с. Красная Горка | 4280 | 100 | |
42. Салаватски | 2182 | 24 196 | с. Малояз | 4914 | 364 | |
43. Стерлибашевски | 1609 | 18 207 | с. Стерлибашево | 5930 | 182 | |
44. Стерлитамакски | 2222 | 42 281 | гр. Стерлитамак | 130 | ||
45. Татишлински | 1376 | 22 918 | с. Верхние Татишли | 6615 | 217 | |
46. Туймазински | 2362 | 132 463 | гр. Туймази | 68 410 | 170 | |
47. Уфимски | 1597 | 87 798 | гр. Уфа | |||
48. Учалински | 4507 | 71 291 | гр. Учали | 37 715 | 450 | |
49. Федоровски | 1693 | 17 147 | с. Федоровка | 4306 | 200 | |
50. Хайбулински | 3912 | 31 112 | с. Акъяр | 6941 | 520 | |
51. Чекмагушевски | 1686 | 28 546 | с. Чекмагуш | 11 382 | 111 | |
52. Чишмински | 1824 | 52 607 | сгт Чишми | 22 408 | 57 | |
53. Шарански район | 1384 | 20 518 | с. Шаран | 5929 | 201 | |
54. Янаулски | 2068 | 44 911 | гр. Янаул | 25 747 | 230 |
Икономика
редактиранеНай-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.
Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.
Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 4886[4] | 4399,3[5] | 4245,8 | 3744,3[5] | 3048[6] | 3146,9 | 3060,6[6] |
Транспорт
редактиранеГрад Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Шарце М.Г., Петрушина М.Н. и др. Република Башкортостан (Башкортоста́н) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението - Голям Иргиз [«Банкетная кампания» 1904 — Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-28 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Башкортостан
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Башкорностан
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Башкортостана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |