Уикипедия

Башкортостан

(пренасочване от Република Башкортостан)

Република Башкортостан, наричан също Башкортостан или Башкирия (на башкирски: Башҡортостан Республикаһы) е субект в състава на Руската Федерация.[1] Заема площ от 142 947 km² (0,83 % от общата площ на Русия, 27-о място в РФ) и е разположена на границата между Европа и Азия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район. На 1 януари 2017 г. в републиката живеят 4 066 972 души (2,77% от населението на Русия, 7-о място в РФ). Столица е град Уфа. Разстояние от Москва до Уфа — 1519 km.

Република Башкортостан
Башҡортостан Республикаhы
Република в Руската федерация
Знаме
      
Герб
Страна Русия
СтолицаУфа
Площ142 947 км² km²
Население4 013 786 души (2021)
РъководителРадий Хабиров
Езицибашкирски, руски
Официален сайтwww.bashkortostan.ru
Башкортостан в Общомедия

История редактиране

  Основна статия: История на Башкирия

Република Башкортостан е създадена на 20 март 1919 г. като Автономна Съветска Башкирска Република в състава на РСФСР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика редактиране

  •  
    Шихан Торатау. Самотни хълмове са известни символи на Башкирия
  •  
    Водопадът „Атиш“
  •  
    Башкирски коне близо до езерото „Якту-Кул“
  •  
    Планината Ямантау през есента
 
Планината Иремел

Географско положение, граници, големина редактиране

Република Башкортостан е разположена на границата между Европа и Азия и заема източните покрайнини на Източноеропейската равнина (Предуралие), широката планинска част на Южен Урал и хълмисто-равнинната част на Задуралието (Задуралски пенеплен). На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад – с Оренбургска област, на запад – с Република Татарстан, на северозапад – с Република Удмуртия. В тези си граници заема площ от 142 947 km². От север на юг се простира на 550 km, а от запад на изток – на 430 km.[2]

Релеф редактиране

Западната част на републиката е равнинна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река Белая – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен Урал. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх Ямантау 1638 m. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.[2]

Полезни изкопаеми редактиране

 
Помпи за нефт на компанията Башнефт
 
Кариера край Сибай

Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на нефт и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на природен газ, въглища, желязна руда, манган, хром, олово, волфрам и др.[2]

Климат редактиране

Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14 °C (град Бирск), -14 °C (село Кага). Средна юлска температура 16,5 °C (село Кага), 20,5 °C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3 °C (в планините) до 2,8 °C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен Урал и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10 °C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000 °C.[2]

Води редактиране

 
Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая)

Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река Волга (79%), на река Урал (20%) и на река Об (1%). Към водосборния басейн на Волга спадат реките: Кама с левите си притоците си Белая и Ик; Уфа, Дьома и Сим (притоци на Белая) и Ай (приток на Уфа). Към водосборния басейн на река Урал освен самата река Урал, протичаща в източната част с притока си Сакмара. Към водосборния басейн на река Об – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на Тобол) и Миас (десен приток на Исет).

В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.[3]

 
Езерото Асликул

На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река Уфа, Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на Белая) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на Кама.[3]

Почви, растителност редактиране

Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.

Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.[2]

Население редактиране

Населението на Башкортостан на към 2020 г. възлиза на 4 038 151 души, от които 2 518 972 градско население и 1 548 000 селско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език – 34,0% от населението.

Административно-териториално деление редактиране

Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение (Агидел, Кумертау, Нефтекамск, Октябърски, Салават, Сибай, Стерлитамак и Уфа), 1 град с особен статут Межгоре, 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4674 населени места.

 
Административно-териториално дебение на Башкортостан
Административно-териториално деление на Република Башкартостан към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Уфа (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Агидел 67 15 281 гр. Агидел 15 281 228
Кумертау 170 64 783 гр. Кумертау 60 807 236
Межгоре 219 15 861 гр. Межгоре 15 861 330
Нефтекамск 147 138 314 гр. Нефтекамск 126 805 250
Октябърски 99 113 929 гр. Октябърски 113 929 195
Салават 106 153 181 гр. Салават 153 181 165
Сибай 154 62 067 гр. Сибай 61 054 457
Стерлитамак 109 280 233 гр. Стерлитамак 280 233 130
Уфа 710 1 126 098 гр. Уфа 1 115 560
Муниципални райони
1. Абзелиловски 4289 44 962 с. Аскарово 7634 445
2. Алшеевски 2411 38 874 с. Раевски 19 384 125
3. Архангелски 2411 17 630 с. Архангелское 5819 88
4. Аскински 2542 18 867 с. Аскино 6918 222
5. Аургазински 2014 33 358 с. Толбази 10 114 80
6. Баймакски 5492 57 042 гр. Баймак 17 529 489
7. Бакалински 1951 26 496 с. Бакали 9568 175
8. Балтачевски 1598 18 981 с. Старобалтачево 5598 182
9. Белебеевски 1873 97 459 гр. Белебей 59 123 180 Приютово
10. Белокатайски 3037 18 389 с. Новобелокатай 5961 400
11. Белорецки 11 307 102 143 гр. Белорецк 65 801 350
12. Бижбулякски 2134 22 984 с. Бижбуляк 6446 230
13. Бирски 1717 64 690 гр. Бирск 46 330 106
14. Благоварски 1688 25 423 с. Язиково 6368 70
15. Благовешченски 2259 49 380 гр. Благовешченск 34 955 42
16. Буздякски 1633 27 337 с. Буздяк 10 323 130
17. Бураевски 1792 22 146 с. Бураево 9522 160
18. Бурзянски 4444 16 559 с. Старосубхангулово 4609 330
19. Гафурийски 3038 31 364 с. Красноусолски 11 991 130
20. Давлекановски 1866 40 162 гр. Давлеканово 23 774 109
21. Дувански 3243 30 930 с. Месягутово 10 883 324
22. Дюртюлински 1669 61 051 гр. Дюртюли 30 858 124
23. Ермекеевски 1437 15 737 с. Ермекеево 3937 212
24. Зианчурински 3342 25 582 с. Исянгулово 7418 337
25. Зилаирски 5774 14 923 с. Зилаир 5585 410
26. Иглински 2456 60 777 с. Иглино 16 811 48
27. Илишевски 1974 32 244 с. Верхнеяркеево 9384 160
28. Ишимбайски 4003 88 092 гр. Ишимбай 65 422 160
29. Калтасински 1519 23 613 с. Картаси 4418 210
30. Караиделски 3786 25 533 с. Караидел 5980 217
31. Кармаскалински 1751 50 319 с. Кармаскали 8540 50
32. Кигински 1688 17 235 с. Верхние Киги 6637 353
33. Краснокамски 1688 27 467 с. Николо-Березовка 6202 258
34. Кугарчински 3373 28 649 с. Мраково 8690 275
35. Кушнаренковски 1718 27 074 с. Кущнаренково 9870 60
36. Куюргазински 2235 23 360 с. Ермолаевка 6397 244
37. Мелеузовски 3201 84 042 гр. Мелеуз 58 536 205
38. Мечетлински 1557 22 983 с. Болшеустикинское 7839 374
39. Мишкински 1689 23 419 с. Мишкино 6021 140
40. Миякински 2051 25 620 с. Киргиз-Мияки 7473 190
41. Нуримановски 2512 20 353 с. Красная Горка 4280 100
42. Салаватски 2182 24 196 с. Малояз 4914 364
43. Стерлибашевски 1609 18 207 с. Стерлибашево 5930 182
44. Стерлитамакски 2222 42 281 гр. Стерлитамак 130
45. Татишлински 1376 22 918 с. Верхние Татишли 6615 217
46. Туймазински 2362 132 463 гр. Туймази 68 410 170
47. Уфимски 1597 87 798 гр. Уфа
48. Учалински 4507 71 291 гр. Учали 37 715 450
49. Федоровски 1693 17 147 с. Федоровка 4306 200
50. Хайбулински 3912 31 112 с. Акъяр 6941 520
51. Чекмагушевски 1686 28 546 с. Чекмагуш 11 382 111
52. Чишмински 1824 52 607 сгт Чишми 22 408 57
53. Шарански район 1384 20 518 с. Шаран 5929 201
54. Янаулски 2068 44 911 гр. Янаул 25 747 230

Икономика редактиране

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 4886[4] 4399,3[5] 4245,8 3744,3[5] 3048[6] 3146,9 3060,6[6]

Транспорт редактиране

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Шарце М.Г., Петрушина М.Н. и др. Република Башкортостан (Башкортоста́н) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 3. Съюз на освобождението - Голям Иргиз [«Банкетная кампания» 1904 — Большой Иргиз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-331-1. с. 766. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-28 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Башкортостан
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Република Башкорностан
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Башкортостана“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Башкортостан&oldid=12005970“.