Република Сърбия (1990 – 2006)

Република Сърбия е официалното наименуване на Сърбия от 1990 до 2006 г., по време на нейния престой първо в СФРЮ, след това в Съюзна република Югославия и по-късно в съюз с Черна гора.

Република Сърбия
на сръбски: Република Србија
— част от СФР Югославия / Сърбия и Черна гора
1990 – 2006
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Химн: Хеј, Словени
Сърбия (в жълто) Черна гора (в синьо)
Сърбия (в жълто)
Черна гора (в синьо)
Континент
Столица
Официален език
Религияправославие, ислям католицизъм, протестантство
Форма на управление
Президент
1991 – 1997Слободан Милошевич (първи)
2004 – 2006Борис Тадич (последен)
ИсторияНай-ново време
Създаване28 септември 1990
Преобразуване в Сърбия и Черна гора21 май 2006
Напускане от федерацията5 юни 2006
Площ
Общо (2006)88 361 km2
Население
Преброяване7 498 001
Валута
Предшественик
СР Сърбия СР Сърбия
Наследник
Сърбия Сърбия

На 27 април 1992 г. е обявено създаването на Федерална република Югославия, в която са останали само Сърбия и Черна гора. Конституцията на СРЮ предвижда възможността за присъединяване към държавата на сръбските територии Хърватия и Босна и Херцеговина. Въпреки че са формирани съюзни органи, реалната власт остава в ръцете на президентите на двете републики, преди всичко на Слободан Милошевич. В същото време политическата и икономическата криза продължава да се задълбочава в самата Сърбия и международната изолация на страната нараства. Търговската блокада на Югославия, огромните военни разходи, притокът на около 540 хиляди сръбски бежанци от Хърватия и Босна и Херцеговина в страната довеждат до рязък спад на промишленото производство, увеличаване на безработицата и хиперинфлация. Средната месечна заплата в Сърбия в края на 1993 г. е била в еквивалент само на 13 германски марки. Тежката икономическа ситуация и заплахата от война допринасят за емиграцията от страната. Според някои сведения през 90-те години сочат, че около 300 хиляди млади хора са емигрирали от Сърбия. Междуетническите отношения остават напрегнати: автономията Косово и Метохия е значително ограничена през 1991 г., излъчването на албанските телевизионни канали и издаването на най-влиятелните вестници е спряно. Повече от сто хиляди албанци са уволнени, няколко десетки души са загиналиа в сблъсъци с полицията. В същото време през 1990 г. албанските сепаратисти обявяват създаването на независима република Косово и пристъпват към създаването на паралелни власти и въоръжени групи, които през 1996 г. са обединени в армия за освобождение на Косово. Поради дискриминацията и действията на паравоенните националистически групировки започва масова емиграция на мюсюлманите от Санджак в Босна и на унгарците в Унгария. В резултат на операция „Буря“ хърватската армия възвръща контрола си върху по-голямата част от територията на Република Сръбска Крайна, което довежда до изселването на около 230 000 сърби[1]. През 1996 г. вътрешнополитическата борба се засилва в Сърбия. За първи път социалистите са победени на местни избори в няколко десетки градове в страната, като и губят коалицията от опозиционната партия „Единство“. Правителството не признава резултатите от изборите, което довежда до масови демонстрации в Белград и други градове в Сърбия срещу режима на Милошевич. На парламентарните избори през 1997 г. демократичната опозиция значително увеличава представителството си в събранието и Милошевич става президент на Югославия през 1997 г., а неговият сътрудник Милан Милутинович става президент на Сърбия.

След приемането на новата си конституция през 1990, Социалистическа република Сърбия се преименува на Република Сърбия. Тя е част от СФР Югославия заедно с още пет републики - Босна и Херцеговина, Македония, Словения, Хърватска и Черна гора. През 1991 година републиките започват да напускат Югославия с гражданска война и в състава ѝ остават само Сърбия и Черна гора. През 1992 Социалистическа федеративна република Югославия се преименува на Съюзна република Югославия. Република Сърбия запазва името си.

Знаме и герб

редактиране

Източници

редактиране