Отваря главното меню
Карта на републиката на седемте острова (в червено)

Републиката на седемте острова (на гръцки: Επτάνησος Πολιτεία; на италиански: Repubblica Settinsulare; на английски: Septinsular Republic) е османско-руски протекторат над Йонийските острови, просъществувал в годините 1800 – 1807 г. Островите са Корфу, Паксос, Левкада, Кефалония, Итака, Закинтос и Китира. Това е първата форма на гръцка държавност след падането на Трапезундската империя[1].

Преди това Йонийските острови в продължение на векове са владение на Венецианската република, обаче по силата на Кампоформийския мирен договор (1797) преминават под властта на Наполеонова Франция. Французите веднага разполагат на острова значителна огнева мощ – артилерия, особено на Корфу. Руската и Османската империя се съюзяват срещу общия враг Франция. Император Павел I изпраща срещу французите руска ескадра, водена от Фьодор Ушаков, който с подкрепата на османския флот след 4-месечна обсада през 1800 г. успява да прогони французите от островите. Още на следващия ден след превземането на крепостта на Корфу Ушаков и Кадир бей издават прокламация към населението, съобщавайки, че жителите, подкрепяли французите, получават пълна и обща амнистия, като им се гарантира зачитането на религията, собствеността и правата на личността.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

През 1800 г. османският султан в Цариград одобрява „венецианска аристократична конституция“ на Република „Седемте острова“, предоставяйки ѝ васален статут към Високата порта. Знамето на републиката изобразява крилатия лъв на Свети Марко, който сочи към приемствеността ѝ с Република Венеция, погълната и заличена от картата от френската революционна армия. Право на глас в републиката имат само грамотните мъже, изповядващи християнската религия, притежаващи собственост и упражняващи професия. За участие в управлението има имуществен ценз – 1800 дуката на остров Корфу и 315 дуката на Итака. Официалният език е италиански, а след 1803 г. – гръцки. По-голямата част от населението на републиката са православни християни, но има и малък брой евреи на Корфу и Закинтос. На Корфу, Закинтос и Кефалония има и католици.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

По силата на Тилзитския мирен договор Русия отново отстъпва островите на Франция и те стават част от т. нар. илирийски провинции. През 1809 – 1810 г. Англия установява контрол над всички острови с изключение на остров Корфу, където френският гарнизон се задържа до 1814 г. След падането на Наполеон по силата на Парижкия мирен договор от 1815 г. те са преобразувани в Йонийска република (на гръцки: Ηνωμένον Κράτος των Ιονίων Νήσων; на италиански: Stati Uniti delle Isole Ionie) под британска защита и протекторат. Тази форма на политическа организация на островите се задържа до 1864 г., когато британците отстъпват островите на Кралство Гърция.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

ИзточнициРедактиране

  1. Gekas, Sakis. Xenocracy: State, Class, and Colonialism in the Ionian Islands, 1815 – 1864. Berghahn Books, 2016. ISBN 9781785332623. p. 380. Посетен на 12 декември 2017. (на английски)

Външни препраткиРедактиране