Отваря главното меню

Ресенчани

Уикимедия списък
Жени в народни носии от Ресен в началото на XX век

Ресенчани (единствено число ресенчанец, на македонска литературна норма: Ресенчани) са жителите на град Ресен, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в РесенРедактиране

 
Андрей Ляпчев

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

  •   Вельо (Велю) Милошев Младенов (около 1800 – 1893), български общественик, председател на градинарския еснаф в Цариград, член на Привременния смесен екзархийски съвет
  •   Владимир Радев, български просветен деец, македоно-одрински опълченец

ГРедактиране

ДРедактиране

 
Идентификационна карта на члена на Илинденската организация Димитър Николов от Ресен
  •   Даниела Илиевска (р. 1983), северномакедонска скулпторка
  •   Димитър Владов (1873 – 1917), български революционер, член на Върховния македоно-одрински комитет
  •   Димитър Николов, български аптекар, член на Илинденската организация
  •   Димитър Попевтимов, български революционер, комунист
  •   Димитър Т. Тауков (1869 – 1914), български търговец, основател на Софийската популярна банка[3]
  •   Драган Петков (1879 – ?), български просветен деец и революционер
  •     Драги Тозия (1919 – 1983), югославски партизанин и деец на НОВМ

ЕРедактиране

ЗРедактиране

ИРедактиране

  •   Иван Ан. Доревски (1880 - ?), завършил зъболекарство в Женевския университет в 1910 година[4]

КРедактиране

ЛРедактиране

  •   Ламбо Берберчето (? – 1903), български революционер от ВМОРО, загинал в Охридско като четник[7]

МРедактиране

  •   Милка Пантелеева Татарчева, завършила гимназия в София и медицина в Грацкия университет[8]
  •   Митко Котовевски (р. 1956), северномакедонски учен
  •   Михаил Татарчев (1864 – 1917), български революционер

НРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

ХРедактиране

ЦРедактиране

Починали в РесенРедактиране

А – Б – В – Г – ДЕ – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


БРедактиране

КРедактиране

ДругиРедактиране

  •   Андрей Башев (1900 – 1929), български лекар, по произход от Ресен
  •   Ив. Попвасилев, български учител в Ресен между 1875 – 1876 година, родом от Охрид[10]
  •   Ив. Кленовски, родом от Дупница, български учител в Ресен между декември 1876 – февруари 1879 година[11]
  •     Кераца Висулчева (1910 – 2004), художник, уредена музейна сбирка в Сарая на Ниязи бей
  •   Геласий (1933 – 2004), висш български духовник митрополит, роден в семейство на ресенчани
  •   Спиро Симеонов (1881 – ?), български революционер

БележкиРедактиране

  1. Говедаров, Иван. Копривщица в свръзка с духовното и политическо възраждане. Спомени, София 2011, с. 88, 100.
  2. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  3. Парцел 46. // София помни. Посетен на 9 април 2016.
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.59
  8. Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 151.
  9. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.103.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.337.