Отваря главното меню

Реставрация на Бурбоните

(пренасочване от Реставрация (Франция))

Реставрация на Бурбоните е наречен периодът след последователните събития Френска революция (1789 – 1799), край на Първата република (1792 – 1804) и насилствен край на Първата френска империя при Наполеон (1804 – 1814/1815) – когато коалицията на европейските сили с оръжие възстановява монархията на наследниците на династията на Бурбоните, които за пореден път стават стопани на Кралска Франция. Реставрацията на Бурбоните просъществува от (около) 6 април 1814 до народните бунтове на Юлската революция от 1830 г. Изключва се периодът на Стоте дни,[lower-alpha 1] от март до юни 1815, когато Наполеон се завръща, а Бурбонската монархия става за пореден път толкова непопулярна сред населението, че семейството е отново принудено да бяга от Париж и Франция в Гент, като изпреварва нарастващите граждански безредици и сгромолясването на гражданската власт.

Кралство Франция
Royaume de France
1814 – 1830
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Montjoie Saint Denis!
„...Сен Дени“
Национален химн
Le Retour des Princes Français à Paris
Франция през 1815 г.
Франция през 1815 г.
Континент Европа
Столица Париж
Официален език френски
Религия римокатолицизъм
Форма на управление
Законодателна власт
Валута
Кралство Франция в Общомедия

По време на Реставрацията новият режим на Бурбоните е конституционна монархия, за разлика от абсолютисткия Стар ред, така че има някои ограничения върху възможностите му да управлява реално. Периодът се характеризира с остра консервативна реакция и последващи незначителни, но постоянни прояви на гражданско неподчинение и безредици.[1] Факт става и реставрацията на Римокатолическата църква като фактор във френската политика.[2]

Преглед на събитиятаРедактиране

През 1814 армиите на Шестата коалиция възстановяват на трона на Франция Луи XVIII, наречен Претендент на Бурбоните от историографите, особено от неблагоприятно настроените към реставрацията на монархията. Разработена е конституция, Хартата от 1814, представяща всички френски граждани като равни пред закона,[3] но запазваща значителните прерогативи на краля и на аристокрацията.

Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички постове в публичната администрация и издава необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.[4] Луи е по-либерален от своя приемник Шарл X, избирайки много центристки кабинети.[5]

Луи XVIII умира през септември 1824. Наследен е от брат си Шарл X, който налага по-консервативна форма на управление. Неговите ултра-реакционни закони включват „Закон против светотатството“ (1825 – 1830) и водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830 чрез Юлски наредби. Наредбите предизвикват революция срещу опита на Шарл за преврат; към 2 август 1830, Шарл е напуснал Париж и е абдикирал в полза на големия си син Анри дук дьо Бордо. Теоретичното царуване на Анри приключва на 9 август, когато Камара на депутатите провъзгласява Луи Филип Орлеански, който е управлявал Франция като регент, за крал на Франция, възвестявайки по този начин Юлската монархия.

БележкиРедактиране

  1. 20 март – 8 юли 1815, 111 дни освен в общоприетия период в историографията, определено от група историци като общ термин.

ИзточнициРедактиране

  1. Davies 2002, с. 47 – 54
  2. Furet, p. 296
  3. The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1
  4. The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14
  5. Price, p 93