Рефлексия е понятие от психологията, означаващо „самоанализ на собствените мисли и преживявания“. Това е процес, при който човек опознава своите вътрешни психически състояния. Индивидът размишлява върху онова, което се случва в неговото съзнание. Думата идва от латинската дума reflexio, което означава „отражение“, „обръщане назад“.

Тази предпоследна сцена от Свитъка на поуката показващ придворна дама, която седи в тихо съзерцание, вследствие на предупреждението в следващите редове:[1] "Затова ви казвам: Бъдете внимателни и предпазливи във всичко, което правите и от това ще имате щастлив живот. Спокойно и с уважение мислете относно своите действия и чест и слава ще ви очакват."

По друг начин казано, рефлексията е способността на човека да се отдели мислено от света, да се осъзнае като индивид, уникален и различен от всичко и всички заобикалящи го. Именно рефлексията се приема за граница между човека и животното по отношение на психиката.

  1. McCausland, Shane (2003), First Masterpiece of Chinese Painting: The Admonitions Scroll, British Museum Press, p. 78, ISBN 978-0-7141-2417-9