Речник на българския език (Найден Геров)

Вижте пояснителната страница за други значения на Речник на българския език.

„Речник на българския език“ (оригинално заглавие: „Речникъ на блъгарскый языкъ“) е най-важният труд на Найден Геров с историческо значение за българската езикова култура.

Речник на българския език
Речникъ на блъгарскый языкъ
АвторНайден Геров
Оригинален езикбългарски
Видречник

За около 10 години той записва „из устата на народа“ голямо количество думи, изрази, пословици, народни песни, от които „имаше да излезе един речник с нещо до 40 хиляди речи“.

Речникът е смесен – тълковен, диалектен, преводен и синонимен. Няма стилови бележки и антоними.

  • том (част) 1: А – Д, Пловдив: 1895 г., Дружествена печатница „Съгласие“.
  • т. 2: Е – К, 1887 (след поболяването на Геров)
  • т. 3: Л – О, 1899
  • т. 4: П, 1901 (посмъртно), ред.: племенникът му Теодор Панчев (1862 – 1924)
  • т. 5: Р – Я, 1904, ред.: Т. Панчев
  • Допълнение на българския речник, автор – Тодор Панчев по молба на наследниците, Пловдив: печатница „Труд“, ноември 1908 г.[1] Съдържа 11262 заглавни единици, набрани по време на печатането на томовете.

Според предговора към допълнението общият обем е 78 620 заглавни речи и като примери към тях 32 000 изречения, 5975 откъси от народни песни, 4300 особености, до 15 500 пословици (в т.ч. клетви, гатанки и баяния) и 2200 лични имена. Уточнява се, че в ръкописите са отбелязани източниците за почти всяка дума. Имало е намерение за издаване на второ допълнение с още над 10000 думи от книжовния език (нови, чуждици и термини),

През 1978 г. в София излиза от печат фототипно издание с кожени корици от изд. „Български писател“.[2]

Източници

редактиране
  1. COBISS // Посетен на 25.09.2022.
  2. Данни в COBISS за фототипното издание // Посетен на 25.09.2022.

Външни препратки

редактиране