Ризница е вид защитна дреха (броня) в миналото, изработена от сплетени железни халки, или металическа мрежа за защита от поражение на хладно оръжие. Използвани са различни видове ризници: под формата на ризи, покриващи само торса до раменете или покриващи изцяло тялото от главата до краката (hauberk). В българските земи е използвана и от българите в средновековието. Изобразена е на стенописите на Боянската църква (13 век).[1]

Ризница от XVI век. Металните халки са заковани на принципа „4 в 1“, при което всяка халка е свързана с 4-те съседни халки.

История редактиране

Най-старият образец на ризница е келтски и е намерен в Румъния.[2] Нейното създаване се приписва на келтите,[3], но има и етруска ризница от 4 век пр. Хр..[4][5][6] Ризницата се разпространява в Северна Африка, Западна Африка, Средния изток, Централна Азия, Индия, Тибет, Югоизточна Азия и Япония.

В Европа използването на ризница на бойното поле е широко през Желязната епоха и Средновековието, но постепенно излиза от употреба през 16 и 17 век. Под ризницата и изобщо металната броня във всички варианти обикновено се носи гамбезон който и сам по себе си е евтина броня.

Сплетена метална мрежа по същата технология се използва и през 21 век като компонент в устойчиви на удари персонални защитни облекла, предпазни ръкавици за месари и работници в дървообработката, предпазни облекла срещу акули и много други приложения.

Източници редактиране

  1. Кратка Българска енциклопедия том 1, Издателство на БАН София 1963 г. стр.299
  2. Rusu, M., „Das Keltische Fürstengrab von Ciumeşti in Rumänien“, Germania 50, 1969, pp. 267 – 269
  3. The ancient world, Richard A. Gabriel, Greenwood Publishing Group, 2007 P.79
  4. Oriental Armour, H. Russell Robinson, 1967 Walker and Co., New York, pp. 11 – 12
  5. Catalogue of the Exhibition of Ancient Helmets and Examples of Mail, William Burgess & Baron De Cosson
  6. Stone, G.C. (1934): A Glossary of the Construction, Decoration and Use of Arms And Armor in All Countries and in All Times, Dover Publications, New York